Огъст отвори вратата на кабинета на Хауъл във величествената тайна къща на Фирмата край Херенхрахт. Хауъл вдигна глава от снимките, преминали през паспортния контрол в Ротердам. Хиляди лица, но нито едно не беше на Сам Капра. Главата му се замая.
— Засякохме запитване за една от старите самоличности на Сам Капра, Питър Самсън. Беше отправено само преди няколко минути от IP адреса на интернет кафене в Амстердам. Търсят информация за паспорта, военни данни и криминално досие.
— Къде?
— Край Сингел, на няколко минути оттук.
— Нека разберем кой се интересува от Сам. — „Господи, помисли си Хауъл, може да е самият Капра и да проверява дали старата самоличност още е активна.“ Негодникът най-после беше направил грешка. — Има ли сведения паспортът да е бил използван за влизане в Холандия?
— Не. Искаш ли да унищожа документацията, свързана с тази самоличност?
— Не, не. Остави я активна. Да видим къде ще ни заведе.
Хауъл, Огъст и Ван Флек, бивш морски пехотинец, постоянно зачислен към офиса на ЦРУ в Амстердам, забързаха по стъпалата в ясния пролетен ден.
— Може да се обадим на холандската полиция… — предложи Ван Флек.
Хауъл вдигна ръка.
— Категорично не. Сами ще се справим с проблема. — Той погледна Огъст. — Играта може да загрубее. Ако Капра е там, първо ще му натрием носа, а после ще говориш с него. Не се колебай.
— Няма. Ще го хванем.
42
Ник затвори телефона и аз отдалечих чашата от устата си. Той се приближи до масата. Може би му бяха казали, че Питър Самсън не съществува. Може би ме беше снимал с телефона си и бе изпратил снимката ми на Пит или дори на мъжа с белега — и в такъв случай бях мъртъв. Погледнах какво има на масата — покривка, красиви цветя в малка стъклена ваза, чаша. Ако Ник беше разбрал, че съм измамник, можех да го убия с вазата. Щях да разбия ръба и да прережа гърлото му. Вазата беше по-тежка от бирената чаша.
Ник зае мястото си срещу мен, оправи опашката си и ми се усмихна.
— Миналата година са те издирвали в Хърватия за контрабанда.
Това беше тъжната истина за Питър Самсън. Той беше загубеняк.
— Да.
— Обвиненията са били снети.
— Подкупите вършат работа. — Повдигнах рамене. — И свидетелят реши да мълчи.
— Какво пренасяше?
— Каквото беше необходимо. Нелегални експлозиви от Чехия. Стари оръжия от Украйна. Опиум през Турция. Не съм специалист по продуктите. Пренасям каквото е необходимо до Канада и Ню Йорк.
— Покрай контрабандата ли се научи да се биеш толкова добре?
— Не, в канадската армия.
— Имам приятел от Прага. Снощи го питах за теб.
— Грегор.
— Да.
— Той каза, че можеш да свършиш добра работа, но че може би си предал едни хора, които са се опитали да те прецакат, двама братя.
— Братята Врана прецакаха хората, които ме включиха в сделката. Вътрешната политика в групировките не ме интересува. Участвам само заради парите. Съжалявам, ако не звучи добре, но е така.
— Тогава ще бъдеш лоялен към… мен.
— Ти ли ще ми платиш? В такъв случай, да, ще съм лоялен към теб.
Ник ме наблюдава още една минута, опитвайки се да вземе решение.
— Може би имам работа за теб, но искам да ми направиш една услуга, ако държиш да я получиш.
— Не съм в бизнеса с услугите.
— Тогава го приеми като инвестиция. Шефът ми Пит се превърна в пречка. Мисля, че трябва да бъде отстранен — изрече го без заобикалки. Ник искаше Пит да изчезне, вероятно за да заеме мястото му и да прибере дела му. Или властта му. — Ако ни осигуриш маршрут до Америка, с теб няма да се нуждаем от Пит. Не ни трябва да взима част от печалбата.
— Ами ако не искам да се намесвам в обърканата ви вътрешна политика?
— Тогава приключваме.
Ник ме използваше. Това беше оцеляване на най-гадните. Той използваше грешката на Пит, че се е доверил на турчина, за да се изкачи по веригата.
Но и аз можех да направя същото.
— Защо се оплакваш от шефа си?
— Умните трябва да печелят повече пари от грубата физическа сила. — Хакерът не харесваше мускулестите типове.
— Ти несъмнено си по-умен от шефа си.
— Несъмнено. Пит е глупав курвенски син. Размахва меч. Можеш ли да повярваш? Меч. Знаеш ли колко непрофесионално изглежда това? — Тонът на превъзходство, който бях доловил в гласа му снощи, се върна.
— Какво ще пренасяте?
— Пакетите не са големи, но трябва да бъдат добре скрити. Изключително ценни са и не могат да се заменят лесно.
— Това не е отговор. Каква е стоката?
— Не е необходимо да знаеш. Не е токсична или опасна. Не му повярвах, но не настоях. Щях да изиграя нова карта. В общи линии Ник искаше да се разприказвам за Пит и да го злепоставя с надеждата, че мъжът с белега ще отстрани Пит. Дори неорганизираните групировки кипят от себелюбие и амбиции. Това може би беше най-прекият път към мъжа с белега.