— Ако искаш работата, трябва да ми помогнеш — настоя Ник.
— И да ти начертая идеален маршрут да пренесеш стоката си с необходимите документи, щедро подкупен капитан и други тлъсти рушвети, а ти да ми вземеш маршрута и да ме изолираш? Не.
— Трябва да си имаме доверие, Сам. Предлагам ти да работим заедно — по тази задача и по другите, които ще се появят. В момента съм много търсен и ми трябва партньор, който не е кретен и може да се разчита на него. Не искам да имам шеф, който се мисли за нинджа.
Придадох нотка на нервност в гласа си.
— Виж, залагам своя задник. Не познавам твоите хора. Имам възможности да пренеса каквото е необходимо, но ми трябват сигурни гаранции. — Звучах като човек, който говори прекалено много, и исках Ник да ме мисли за такъв.
Трябваше ми нюанс на отчаяние, за да приключа сделката. Но да я сключа с някого с власт. — Ако ти не можеш да ми осигуриш това, ще трябва да говоря с някой друг.
— Не мога да те заведа при шефа на Пит. Не става. Разделяй на отделни категории. Пази в безопасност всяка клетка на групировката. Това очевидно беше оперативният им стандарт тук. Хитро. Беше време да блъфирам.
— Тогава приключихме — заявих и станах.
Знаех, че Ник се нуждае от мен. Аз бях шансът му да се домогне до власт.
— Залогът е голям.
— Големият залог ме интересува само ако е свързан с големи пари.
— Ще получиш дела си и премия, че си ми помогнал да изместя Пит.
— Не може ли да получи работата, без да извършвам кръвопролития?
— В днешно време не. — Той понижи глас: — Виж, искаме да пренесем стоката от Ротердам до Ню Йорк. Не знам къде е стоката в момента, освен че пътува от Унгария за Холандия. Пит знае. Говори с него и виж дали си готов да поемеш задачата — и контрабандата, и дали да ми помогнеш да го извадя от играта.
Това беше всичко, на което можех да се надявам засега.
— Добре. Да вървим. — Станах. И в същия миг видях Хауъл. Бързаше по северната страна на канала Сингел. Идваше към нас. Зад него вървеше Огъст.
Бяхме допуснали грешка някъде. Но Мила беше оставила пътека за нас, ако това се случи.
И после видях, че Хауъл, Огъст и един друг мъж, очевидно агент на Фирмата, влизат в интернет кафене. На прозореца имаше чаша кафе, вдигащо пара. Беше в същата сграда, откъдето Мила наблюдаваше от последния етаж.
Трябваше да реша дали да помогна на Мила, или да тръгна с Ник. Исках да й помогна, но не можех да оставя Ник. Този път водеше към Луси и сина ми.
Последвах Ник и се зачудих как ни е открил Хауъл. От проверката на самоличността на Питър Самсън, която Ник беше направил? Може би партньорът му, който беше търсил името Питър Самсън, се беше натъкнал на електронна спънка.
Ник вървеше до мен, преметнал ръка през раменете ми. Не можех да се обърна. Не виждах Мила. Трябваше да измисля начин да я предупредя.
— Задават се неприятности — подхвърлих.
— Какво искаш да кажеш? — Ник се озърна.
— Нали смяташ да прекараш шефа си.
— Той няма да ми е шеф още дълго.
— И аз някога имах шеф. Казваше се Хауъл. Пълен задник. Имам чувството, че винаги е по петите ми.
— Трябвало е да се справиш с него така както аз ще се справя с Пит.
Не можех да кажа повече. Надявах се, че Мила е дешифрирала предупреждението ми. В мига, в който Ник закрачи пред мен, аз извадих слушалката от ухото си и я пуснах на улицата.
43
Мила бързо излезе от празния офис и хукна надолу по тесните стълби. Хауъл беше наблизо. Ако се намесеше в ужилването, щеше да провали всичко. Горните три етажа бяха офиси, а на партера имаше малко интернет кафене, популярно сред студенти и млади туристи. Тя стигна до фоайето. Вдясно беше кафенето „Спронг“. В момента там имаше пет-шест изненадани младежи, вдигнали ръце от клавиатурите. Вътре стояха трима мъже в костюми. Двама държаха пистолети. По-възрастният, когото Мила разпозна като Хауъл от досиетата на Фирмата, казваше:
— Запазете спокойствие. Ние работим с холандската полиция.
Той бързо преглеждаше преносимите компютри и щракаше по клавиатурите. Търсеше нещо.
Бяха открили нея и Сам.
Мъжът най-близо до вратата хвана Мила за ръката. Беше едър и русокос, с вид на скандинавец, и румени бузи.
Мила се пребори с обзелото я желание да го изхвърли през прозореца на кафенето.