— Къде отиваме? Ще се срещна ли с Пит?
— Да.
Искаше ми се да попитам дали ще видя и шефовете на Пит. Мъжът с белега и Ясмина също можеше да са там. Трябваше да предположа, че белязаният ще ме познае. Щом беше отвлякъл Луси, той беше видял лицето ми. Не исках да свърша завързан за стол като турчина, но трябваше да рискувам.
Микробусът се движи дълго. Съдейки по броя на внезапните остри завои, реших, че не излизаме от Амстердам, а по-скоро Ник се опитва да се отърве от евентуални преследвачи. Или да ме обърка. Запитах се дали Мила кара след мен. Надявах се, че се е изплъзнала от Хауъл и Огъст, защото иначе бях сам. Как ни беше открил, за Бога? Сигурно по търсенето на информация за самоличността на Питър Самсън от хакера на Ник. Той вероятно беше действал в интернет кафенето и бе прикрил проникването си с техния сървър. Хауъл и Огъст бяха в Амстердам и несъмнено търсеха мен, и бяха заловили компютърния специалист на Ник. Това означаваше, че Хауъл може би е по следите на хората на Ник и ако беше така, щеше да ми попречи да намеря семейството си.
По време на всяка операция има момент, когато си казваш: „Майната й на предпазливостта.“ Не съм безразсъдно смел, нито глупав, но понякога трябва да бъдеш таранът. Хауъл се доближаваше до мен и времето ми да открия мъжа с белега изтичаше.
— Искам да ти обясня как ще подходим — обади се Ник. — Пит ще бъде там. Ще има и един друг човек. Не е необходимо да знаеш името му.
Осъзнах, че съм затаил дъх.
— Добре. — Господи, моля те, нека другият човек да е мъжът с белега.
— Ще им разкажеш как точно да организират алтернативен маршрут.
— И в замяна ще получа пари и работа?
— Да, но искам да злепоставиш Пит. Ще кажеш на шефа му, че познаваш Пит от контрабандни сделки в Молдова и че сте работили по едни и същи маршрути. И че Пит е продавал по пътя момичетата, които прехвърля, прибирал е парите, преди доставката да бъде извършена, и е мамел клиентите си.
Стомахът ми се сви.
— Пит е трафикант на хора?
— Пит пренася стоки. Жени от Молдова, натоварени на кораби за публични домове в Британия, Германия и Израел. Бебета, взети от Македония и Албания, които да бъдат осиновени в Италия, фалшиви стоки масово производство, докарани от Китай в Западна Европа. Няма значение какво. Той пренася каквото е необходимо.
Гадеше ми се, когато микробусът спря. Долових миризма на гориво и отходни газове. В далечината се чуваше бръмченето на движението по магистрала.
— Пристигнахме, Сам. Време е за шоу. Бъди добър и аз ще бъда добър с теб.
45
Четвъртият удар в лицето даде желаните резултати. От опит Хауъл знаеше, че наетите компютърни хакери пречупват лесно. Лоялността им се печелеше само с пари и достъп до технологии. Китаецът, който според документите му за самоличност, следваше компютърни науки в университета в Делфт, издържа на две насинени очи, разцепена устна и разкъсано ухо, преди да изкрещи адреса на склад край магистрала А10, опасваща Амстердам. Ван Флек престана да бие хакера и Огъст провери адреса със смартфона си.
— И кого ще намерим там? — попита Хауъл.
— Ник. Ник.
— Кой е Ник?
— Човекът, който ме нае. — Младежът започна да бръщолеви на мандарински диалект и нарече Хауъл безполезен смачкан пенис. Хауъл го зашлеви и му каза на мандарин, че майка му е гнусна курва и да не му говори така. Устата на студента се изкриви от стъписване и болка.
— За какво те нае Ник?
— В международния обмен за следене на паспортите има задна вратичка… използвана от северноамериканското и европейски правителства.
— И проверявахте паспорта и данните на Питър Самсън.
— За да видим дали той наистина съществува.
— За кого работи Ник?
— Наемник е.
— За Самсън?
— Не. Ник искаше да се увери, че Самсън е такъв, какъвто твърди, че е. Той ще наема Самсън.
— За каква работа? — Гласът на Хауъл стана по-остър. Той се наведе над насиненото лице на китаеца и долови дъха му, който миришеше на мляко и застояло кафе на фона на миризмата на кръвта от ухото и носа му.
Студентът се разрида:
— Не знам нищо повече, кълна се. Трябваше само да потвърдя историята, която онзи е разказал на Ник, че е канадец и името му е Самсън.
Огъст направи знак на Хауъл и двамата слязоха от микробуса, за да не ги чуе хакерът.
— Щом рискува да използва легенда, Сам се опитва да се сближи с Ник — рече Огъст, — затова може би е попаднал на следа за похитителите на Луси.