— Скоро ще разберем. Да отидем да видим кой е на този адрес, а?
— Не трябва ли да изчакаме данните от разузнаването?
— Сам Капра е наблизо, Огъст. Няма какво да чакаме, по дяволите!
— Стандартният протокол не е такъв.
— Не е и да разрешиш на приятеля му да участва в екипа за издирването му. Идваш ли или оставаш, Холдуайн?
Огъст се върна в микробуса, без да забележи малката синя кола, която ги следваше от разстояние.
46
Ник държа превръзката на очите ми, докато влязохме вътре. Вратата издрънча като стоманена, когато я затвори. Махна кърпата от лицето ми и видях, че се намирам в стар машинен цех. Струговете бяха на местата си.
Близо до входа бяха натрупани кашони и палети. Въздухът миришеше на къри и ферментирала бира. В средата на помещението имаше метална маса, на която бяха разхвърляни вестници. Мръсните стъкла на прозорците пропускаха кафеникава светлина.
От двете ми страни стояха двама мъже — близнаци. Единият беше въоръжен с револвер „Глок“, а другият — с щурмова пушка. Очите им бяха мъртвешки. Главата на единия беше обръсната, а на другия — обрасла с рядка червеникава коса. Устните им бяха изкривени в жестоки усмивки.
— Това са близнаците — каза Ник, сякаш аз не бях забелязал еднаквите им физиономии.
Близнаците ме претърсиха за оръжие и подслушвателни устройства, но не намериха нищо. И те пропуснаха малкия предавател в яката на ризата ми.
Погледнах да видя дали някой има същата татуировка на „Новем солес“ като убиеца в апартамента ми. Нямаше следа от такова нещо. Може би Ник и близнаците бяха само наемници.
До масата седеше изрусеният до бяло мъж, когото бях видял на видеозаписа. Пит. Трафикантът. Беше по-висок от мен, метър деветдесет и пет, с широки рамене и тесен ханш. Под ръкавите му се виждаха извивките на мощни оръжия. Имаше вид на човек, който се бие с удоволствие. Носът му беше чупен и очите му приличаха на две капки петрол, студени и неотстъпчиви. Усмивката под ледените му очи и кривия нос беше като белег, оставен от назъбен нож. Имах чувството, че тази усмивка е била последното нещо, което са видели много хора. Той очевидно беше човек, за когото жестокостта е забавна игра.
А, да, имаше и малък японски меч уакизаши. Беше на бюрото и блестеше на слабата светлина.
Мъжът с белега не беше там.
Усмихнах се на Пит.
— Разбрах, че можеш да ни помогнеш, Питър Самсън — каза той на английски.
— Разбира се, че мога.
Пит стана и ме заобиколи. Съмнявам се, че изглеждах страшен. Стари джинси, износени обувки и старо сиво яке. Мила ми беше купила дрехи втора употреба и бе изрязала всички етикети. Изглеждах спретнато облечен, но отчаян. Срещнах погледа му, но после наведох глава. Оставих го да си мисли, че той командва положението.
— Имам петдесет пакета за Съединените щати. Не трябва да бъдат открити и заловени. Искам да бъдат там за десет дни. Да пристигнат заедно и да не се разделят по време на транспортирането. И да имат възможно най-сигурното прикритие? Как ще го направиш?
— Колко големи са пакетите?
— Широки по-малко от метър и дълги един метър.
— И са петдесет? Добре. Тежки ли са?
— Не. По пет килограма.
— Тогава вероятно ще ги замаскирам като чаши от оловен кристал от Полша. Ще ги маркирам като чупливи, но оловният кристал ще обясни тежестта. Може да ги представя и за замразена риба. — Повдигнах рамене. — Ако стоката може да бъде опакована в лед, без да й навреди, този избор е добър. — Това беше стандартната контрабандна търговия. — Или електроника от Финландия. Те изнасят с кораби тонове мобилни телефони и свързаните с тях технически средства. Ако стоката е електроника, това ще улесни замаскирането й, ако я прегледат на рентген. Друг лесен маршрут са фалшивите цигари — британски, френски или турски сортове. Една от всеки три цигари, изпушена в Канада, е фалшива. Този бизнес е голям.
— Не искам да я преглеждат на рентген.
— Имам връзка в Ротердам. Ще се погрижи да не изберат контейнера. — Лъжех, но това нямаше значение.
— Ами американската митница?
— Имам приятел в митническия персонал в Ню Йорк. Трите му деца учат в колеж и гимназия, затова разходите му са големи. Няма да провери онова, което му кажа.
— А откъде ще намериш съответните документи за износ, опаковката и товарителниците от легитимен производител?
— Преди да издам всичките си професионални тайни, бих искал да си получа парите.
Пит се втренчи в мен.
— Защо дойде в Амстердам?
— Заради водата — отвърнах.