Пит държеше на прицел Ник, който седеше неподвижно. От устата му бликаше кръв. Пит прерови джобовете му и плъзна ръка под якето му. Отначало помислих, че Пит го пропусна. Изправи се и отмести пистолета от Ник. И после видях тънката тръбичка в ръката на Пит, стисната между палеца и показалеца му. Той я вдигна пред лицето на Ник, който примига стъписано.
— Какво е това? — попита Пит с шепот, който прозвуча като пръст, плъзгаща се върху ковчег.
— Не знам. Не е мое — смотолеви Ник. — Той е проклет лъжец, Пит. На кого вярваш? На него или на мен? Познаваш ме.
— Да, познавам те, Ник. — Пит разгледа малкия предавател на Мила и се опита да го разглоби с палец, но не можа. Извади нож от джоба си, отвори го, сряза микрофона и внимателно го разглоби. Разполагах с няколко секунди, за Да го пъхна в джоба на Ник. Единствената ми връзка с Мила беше прекъсната, при положение, че Хауъл и хората му не я бяха заловили, но се наложи да го направя. Това беше начинът да спася жертвите на Пит. Сърцето ми блъскаше силно в гърдите.
Наблюдавах лицето на Пит, докато разглеждаше свръхмодерното устройство.
— По дяволите. Това е нещо като шантава шпионска джаджа. За кого работиш, Ник? — попита той.
— За никого… Работя за теб. Той лъже. Не го познаваш. Познаваш мен.
— Да, и ти ме мразиш от седмици. Да не мислиш, че съм сляп? Непрекъснато вириш безценния си нос, когато си около мен. За кого работиш? Стани.
Ник се изправи. Очите му помръкнаха от гняв, яростта на хванато в капан животно.
— Не работя за никого освен за теб и Едуард. Самсън ме измами. Измами и теб. Подхвърлил ми е този предавател.
Поклатих глава, но Пит насочи пистолета към мен и каза:
— Предполагам, че ще трябва да направя избор.
49
— Да повикаме ли подкрепления? — обърна се Огъст към Хауъл. Седяха в микробуса, паркиран на половин пресечка от адреса, който им беше казал китайският студент. Номерът беше на сив блок в индустриален район. Имаше много сгради, но комплексът изглеждаше запустял. Пред вратата в края бяха спрели две превозни средства. Останалата част на паркинга беше празна.
— Много си плах — отбеляза Хауъл. — Изненадваш ме.
— Предпазлив съм. И не искам приятелят ми да умре, когато ни е по-ценен жив.
— Харесва ми идеята да нахълтаме веднага. Няма свидетели — обади се Ван Флек.
— Не трябва да вдигаме шум. Не искам да привличам вниманието на холандските власти. Какво имаме в микробуса? — попита Хауъл.
— Четири щурмови пушки, бронежилетки, инфрачервени очила. — Огъст го погледна намръщено. — Само тримата сме.
— Мога да броя, агент Холдуайн.
— Моите уважения, но мисля, че трябва да повикаме подкрепления. — Огъст погледна Ван Флек. — Капра е обучен. Не знаем какъв е другият човек. Трябва да влезем със смазваща мощ.
— Тук има две превозни средства. Микробусът, който е докарал Капра, и свръзката му. Другата кола е малка. Няма цяла армия вътре. — Хауъл се усмихна. — Да влезем, господа. Писна ми Сам Капра да бъде проблем за нас.
Ван Флек и Огъст облякоха бронежилетки.
— Вдигнете на крака младежа. — Хауъл посочи китайския хакер. — Ще го използваме.
50
Мила спря колата си на една пресечка от склада, пред малко кафене. Притисна слушалката в ухото си и затвори очи за миг. Чу по-голямата част от разговора между Пит и Сам и предложението му към Сам да изнасили едната пленница. Дишането й се успокои, но я обзе сляп гняв.
Носеше черен шлифер над костюма, пистолет във всеки джоб и сгъваема палка. Това беше любимото й оръжие и тя си представи как пребива до безсъзнание Пит и Ник.
Мила чу съвета на Сам да претърсят Ник и откриването на предавателя, и разбра какво е направил Сам. Това й хареса, но той я изолираше, прекъсвайки единствената връзка между тях.
Ако обаче объркаше нещата, Хауъл щеше да им попречи да се внедрят в групировката.
Мила наблюдаваше микробуса. Задната врата се отвори и навън изскочи китайският студент, когото бяха хванали. Ръцете му бяха оковани с белезници. Лицето на младежа беше насинено и под ноздрите му имаше размазано петно кръв. След това се появиха двамата дебеловрати мъже и накрая Хауъл. Всичките бяха въоръжени.
Тримата спряха пред вратата. Китаецът поклати глава и с треперещи ръце въведе код на електронното табло за достъп.
Четиримата влязоха. Мила забърза към микробуса. Агентите явно се тревожеха повече какво има пред тях, отколкото зад тях.