Выбрать главу

Тя се вмъкна в микробуса и започна да брои, като гледаше вратата. Моментът трябваше да бъде избран много точно, ако искаше Сам да оцелее.

51

— Е, той или аз? — попитах.

Ник беше твърде шокиран, за да говори.

— Или и двамата? — каза Пит. — Не искам неприятности.

— Но пак ще ти трябва помощ — настоях. — Иначе нямаше да си направиш труда да говориш с мен. Ник мисли, че за нищо не ставаш. Подиграва се дори с меча ти.

Ъгълчето на устата на Пит потрепна. През последните месеци той беше забелязал презрението на Ник.

— Добре, всичко, което казваш, е вярно. Ето. — Пит ми даде револвера. — Убий го.

Последна проверка. Ако бях ченге или подставено лице, нямаше да застрелям невъоръжен човек. Това беше границата, която никой с малко останала почтеност, не прекрачваше.

Беше ли ми останала почтеност? Вдигнах пистолета и се замислих за Луси и бебето. Ник беше помогнал в отвличане и нападение на жени и откарването им в робство. Пренасяше незаконно оръжия. Проникваше в правителствени бази данни и крадеше информация. Въртеше търговия със снимки на малтретирани и насилени деца.

Но какъв бях аз? Съд на два крака?

Да, може би.

Той или аз. И заедно с мен — семейството ми.

Стрелях.

Куршумът го улучи в гърдите и той падна. Лош изстрел. Не го уби веднага. Съжалявам, Ник. Той ме погледна със сърцераздирателна болка и омраза. Стрелях още веднъж и лицето му вече нямаше значение.

Нямаше да го видя отново, освен може би в сънищата си.

Извадих ризата от панталоните си, избърсах отпечатъците си от глока и го върнах на Пит. Ръката ми не потрепери. И за миг изминалите пет секунди ми се сториха като живот, случил се на друг човек.

— Е — наруши мълчанието Пит и се втренчи в трупа.

— Е — повторих. Какъв бях сега?

— Да се залавяме за работа. — Той посочи стоката. — Идеите ти ми харесват, но вече имам стоки за камуфлаж. Ти затвърди мнението ми коя ще послужи най-добре.

Няма нищо по-хубаво от похвала от устата на трафикант. Разгледах кашоните, фалшиви цигари.

— Ще прекараш свръхсекретната си стока заедно с нелегални цигари, които ще продадеш в Съединените щати и ще удвоиш печалбата си. С един куршум два заека.

— Старая се.

Пит беше много по-умен, отколкото изглеждаше. Той посочи кашоните:

— Струват един милион евро.

Посочих унищожения предавател.

— Надявай се, че вътре не е имало проследяващо устройство. Работодателят му ще довтаса, когато връзката прекъсне.

— Затова сега ще изнесем всичко оттук. Жените и цигарите. — Пит се обърна към близнаците и започна да издава заповеди.

Замислих се как да изведа жените в безопасност, без да се разкрия. В момента не можех да го направя. Стана ми много неприятно.

Чух тихо изщракване. Отваряне на врата. Не виждах външната врата, защото между нея и мен имаше лабиринт от кашони с фалшиви цигари.

Надявах се, че е Мила. Това означаваше, че исках Пит да излезе през задната врата с мен и да остави пленничките и стоката.

— Очакваш ли някого? — попитах.

— Не — прошепна той. Долепихме се до стената. Кашоните закриваха донякъде видимостта ни. Пит направи знак на близнаците, които заеха позиции пред нас, по-близо до вратата.

В полезрението ми се появи някой. Не беше Мила. Влезе слаб млад азиатец, облечен в широко яке и джинси. Гъстата му черна коса беше подстригана лошо и от главата му стърчаха кичури.

— Той работи за Ник. Хакер е — каза Пит и отстъпи към масата.

Азиатецът излезе препъвайки се на слабата светлина и аз видях, че са го били. Доста го бяха обработили.

— Хей, какво правиш тук? — попита плешивият близнак.

Отговорът беше куршум, който изсвистя и го улучи в гърлото. Той се строполи на пода. Брат му нададе изненадан вик и започна да дупчи кашоните с щурмовата си пушка. Във въздуха закръжаха облачета кафяв прах. Тютюнът експлодира на миниатюрни кълбета, докато куршумите разкъсваха кашоните.

Някой, скрит до външната врата, стреля в лампите. Азиатецът изкрещя и побягна, но беше улучен и се простря на пода.

Тряс. Още една строшена лампа. Остана да свети само една, точно над металната маса.

Забелязах, че някой стои близо до нас и стреля към другия близнак. Чернокос мъж. Пит стреля, преди аз да реагирам, и човекът падна, като изкрещя нещо на английски. Той и Пит вдигнаха оръжията си, за да стрелят, и аз дръпнах Пит назад, извън огневата линия. Засега ми трябваше жив.

— По дяволите, какво става… — Пит се закашля.