— Заид го прави.
Да, това беше вярно.
— И този почтен бизнесмен се опитва да осуети големия ви удар? — Исках да знам дали Пит ще ми се довери и ще ми каже за Ясмина. — Защо не се обърне към ченгетата?
— Има си причини.
Отпих от бирата.
— Какво ще пренасяте в Съединените щати?
— Не мога да ти кажа.
— Пит, трябва да знам. Не мога да пакетирам и транспортирам стоката, без да знам каква е. Бъди разумен.
Необходимостта да ми се довери спечели.
— Военно оборудване.
— Какво по-точно?
— Електроника.
Уклончивостта не ми хареса, но не бях сигурен дали ще ми каже нещо повече, особено на публично място.
— Каква електроника?
— Експериментална. Заид си има причини да не се обажда на полицията.
Какви ли бяха причините му?
Той довърши бирата си и се вгледа как останалите капки се стичат в празната чаша.
Най-важното беше да събера Пит и Едуард и групировката им. Трябваше да подходя безмилостно към този въпрос и затова опрях ножа в страховете на Пит.
— В голяма каша си се забъркал. Пренасяш фалшиви цигари в Съединените щати и скриваш тайното военно експериментално оборудване на Едуард в стоката. Но сега изгуби цигарите и средствата си да пренесеш оборудването на Едуард.
Пит затвори очи.
— Прецакаха ме и това не ми харесва.
— И така, нуждаем се от стока, която да бъде камуфлаж на онова, което Едуард иска да закара в Америка.
— Да. — За миг той придоби вид на притеснен собственик на малък бизнес, който се тревожи дали ще може да плати сметките си и за анемичния поток от пари.
— Имам решение — заявих и си помислих, че решението ще ме заведе при Едуард и Ясмина и останалите от бандата.
— Какво?
— Ще откраднем друга стока.
— Друга стока?
— Да, ще отмъкнем някоя пратка, за предпочитане фалшива. Обраният няма да отиде в полицията и ние ще транспортираме тайните неща на Едуард в контейнерите на откраднатата стока.
— Дръзко е да откраднеш пратка, предназначена за товарен кораб.
— Това е най-лесното нещо на света, ако знаеш как да го направиш. Но само ние двамата няма да се справим. Едуард има свои хора, нали?
— Да.
— Тогава ще ни трябват.
— Те не са крадци.
— И аз не съм, но обстоятелствата го налагат. Нали искате да прекарате електронното оборудване в Щатите?
— Да.
— Какво е оборудването?
Пит се наведе към мен. Долових мириса на дезодоранта му, леката смрад на тялото му и бирения му дъх.
— Оръжия.
— Оръжия? За кого?
— Не те засяга.
— Какви оръжия?
— Страшни.
Дълго мълчах. Разговорите на другите маси в „Де Роде Принс“ се засилваха и стихваха.
— Какво означава „страшни“? За разлика от теб аз не отхапвам повече, отколкото мога да сдъвча. — Трябваше да изиграя ролята си правилно и да покажа страх от вида на контрабандната стока.
— Сега вече не можеш да се откажеш.
— Да не би да са ядрени?
— О, Боже! — засмя се Пит. — Не.
— Нужни са ми подробности.
— Преди да ти ги кажа, трябва да говоря с Едуард.
— Добре. И аз трябва да говоря с него.
— Защо?
— Защото разобличих Ник и спасих задниците на всички ви. Искам да ми се плати. Искам да получа дела си. Стреляха по мен и затова заслужавам част от сделката — изсъсках. „Подложи го на натиск — помислих си — и го пречупи. Пречупи го сега. Превърни света в наковалня, която пада от небето в шантав анимационен филм, за да смаже главата му.“ — Няма да кажа как ще стане пренасянето, докато не говоря с Едуард и хората му.
Той беше в безизходица. Имаше десетина издайнически знаци — прокарването на езика по устните му и начинът, по който държеше тежката чаша. Този човек не се изнервяше лесно, но в момента беше изнервен от мисълта да не разочарова Едуард.
Пит не каза нищо, затова аз попитах:
— Кога трябва да пристигне стоката в Ротердам?
— Вдругиден сутринта.
— Тогава нямаме много време. — Един ден не беше достатъчно време за планиране на обир, но се надявах, че те са отчаяни като мен.
— Едуард никога не бърза. Няма да се стресне от моя краен срок.
В огледалото на стената видях, че Мила минава покрай нас. Тя не ни погледна, но привлече вниманието на Пит.
Той я изгледа преценяващо и кръвта ми се смрази.
— Това е просто малко число.
— Кое? Три или пет?
— Малко просто число. Не харесваш ли математически вицове?
— Математиката съществува само заради парите.
Мила мина през врата в дъното на „Де Роде Принс“.