— За никого.
— Правел си презентация пред екип от Лангли за работата, която вършиш.
— Да.
— Разкажи ми за нея.
Помъчих се да не се разсмея. Още си спомнях ясно записките за лекцията си поради ужасяващата мисъл, че може би работата ми е превърнала в мишена офиса ни.
— Издирваме руски престъпник, когото съм кръстил Царя на парите. Той пере пари за различни групировки. Миналата година работих няколко месеца под прикритие и установих контакт с групировките. Представих се за бивш канадски войник, живеещ в Прага, който може да осигури контрабандни маршрути за всичко — от фалшиви цигари до оръжия за африкански диктатори. Наш информатор от Будапеща получи работа като куриер на пари и злато от Царя на парите за един руски учен. Пет милиона долара.
— За какво плащаха на учения?
— Не знаем. Ученият беше изгонен от руските военни научноизследователски програми заради пристрастеността му към хероина и беше станал наемник в Будапеща. Информаторът ни каза, че Царя на парите има руски акцент. Седмица по-късно информаторът и ученият бяха намерени мъртви.
— Какъв учен беше?
— Работеше по нанотехнологиите.
— Чувал съм термина нанотехнология, но не знам какво означава — рече Хауъл. — Съжалявам. Завършил съм история.
— И аз съм завършил история.
— Тогава ми го обясни на достъпен език.
— В най-общи линии нанотехнологията е наука за контрола на материята на атомно или молекулно ниво. Повечето изследвания днес имат благотворни приложения, като например по-ефективни методи за вкарване на лекарства в тялото или в определени органи. Нанотехнологиите може да бъдат изключително полезни, например в борбата срещу рака на гърдата или туморите в мозъка. Или може да създадем лекарства, пригодени за специфичната ДНК на хората или много по-усъвършенствани сензори, за да откриваме сериозни заболявания, или да увеличим драстично броя на часовете, за които може да се зареди батерията на лаптопа.
— Имат ли военни приложения и в производството на оръжия?
— Разбира се. Нанотехнологията конструира машини и материали с невероятно малки размери, но много мощни. Поне на теория. Създава нови видове броня, която отблъсква куршумите, по-непробиваеми танкове или по-ефективни оръжия. Куршуми, които могат сами да променят траекторията си, след като са изстреляни. Малки ядрени оръжия, които имат невероятни насочващи системи и не произвеждат разпад. Или си представи бомба, която пуска рояк миниатюрни роботи, които се прицелват в човешката кожа или телесната температура и инжектират смъртоносна отрова във всеки човек в радиус от пет километра.
Хауъл преглътна шумно.
— Може би Царя на парите финансира разработване на оръжия.
— Да.
— И може би убиецът на учения и информатора е погнал теб, за да предпази Царя на парите.
— Да.
— Или по-вероятно хората, които си преследвал, са те превърнали в предател. Ти си добър в работата си, Сам. Може би си открил Царя на парите и той е предложил на теб и Луси парите в сметката на Кайманите.
— Не.
— Не са искали двамата с Луси да проговорите и са я отвлекли, а ти си решил да си държиш устата затворена, може би за да я предпазиш. Чета мислите ти, Сам.
— Не. — Изпитах желание да пробия каменната стена с Хауъл и безумните му теории.
— Единствената ти надежда е да се разбереш с мен, Сам. Разкажи ми всичко. — Той се наведе към мен и сложи голямата си ръка на рамото ми. — Помисли си колко лесно ще бъде. Ще се отърсиш от бремето, Сам. И после ще се опитаме да намерим жена ти. И детето ти. Искаш да си с нея, когато бебето се роди, нали? Терминът на Луси е след шест седмици. Кажи ми къде да намерим хората, за които работиш, и ще доведем Луси. Ще видиш жена си и ще прегърнеш детето си. Говорихме с лекаря й. Двамата с Луси не сте искали да знаете какво е бебето, но аз знам. Момче е, Сам. Не искаш ли да видиш сина си?
Моят син. Щях да имам син, ако Луси все още беше жива. Хауъл вадеше жестоки козове — неизвестните пари, детето ми. Може би Луси… Не. Не можех да повярвам.
Думите бяха като камъчета в устата ми, изплюти едно след друго:
— Не мога да ти кажа нищо, защото не съм предател.
Хауъл се втренчи в мен и дълго мълча.
— Тогава си глупак, защото жена ти е предателка и те е оставила да поемеш вината.
— Не. Не би го направила. Тя ме обича. — Думите ми прозвучаха отчаяно, но ясно си спомнях последното утро с моята Луси, как потрепваше върху мен, ръцете ми върху извивката на хълбоците й и топлия й дъх. Говори ми да не рискувам с паркура, каза ми, че ме обича, и ми напомни за вечерята с двете приятелски семейства. Наричаше ме маймунка, за да смекчи критиките си към катеренето и скачането ми. Това не беше жена, готова да изчезне от собствения си живот.