— Млъкни. Ще говориш, когато ти кажа — отвърна мъжът на безупречен английски. Тъй като юмрукът му беше близо до половите ми органи, реших, че най-добрият ми избор е мълчанието. Видях пистолета, затъкнат отзад в колана му. Хубаво беше да знам това. Вече бях решил, че ще взема пистолета на жената. Тя го държеше, сякаш беше по-скоро реквизит, а не оръжие, готово за употреба.
— Това е Самсън — представи ме Пит. — Той е свестен и…
Не успя да довърши изречението си. Мъжът със слънчевите очила заби силно ръка в гърлото му. Пит се задави и се блъсна в стената.
— Не съм доволен от теб, Пит — каза човекът с тъмните очила, който беше висок метър и деветдесет и тежеше сто килограма.
Едрият, неумолим и размахващ меч като нинджа Пит изрече:
— Моля те, Фреди! Моля те!
— Всички искаме да знаем защо днешният ден мина толкова лошо и как умряха Марк и Дирк.
Предположих, че това са близнаците.
— Не може да ти отговори, като се задушава — обадих се. Пит се давеше и придаде малко цвят на мрачната стая, като придоби красив оттенък на синьото яйце на червеношийка.
Фреди ме стрелна с поглед.
— Не те познавам.
— Марк и Дирк бяха убити, защото Ник ни предаде — обясних. — Ник е мъртъв. Отмъщението е извършено, ако това искаш. Аз убих Ник и ще набавя стоки, за да скрием боклуците ви.
— Те бяха наши приятели.
— Много съжалявам. Те умряха достойно.
Фреди имаше същата татуировка като жената, деветка, част от която беше слънце. Изглеждаше направена наскоро.
Тези хора ли бяха „Новем солес“? Та те бяха… нищожества. Какво бяха направили преди взривяването на офиса в Лондон, че да заслужат досие във Фирмата?
Фреди ме изгледа продължително и странно. Пит започна да рита стената. Бицепсът на Фреди беше като изсечен от мрамор. Вероятно не държеше пистолет под ръка, защото можеше да те убие с един удар.
— Фреди — рече жената. — Да чуем какво има да каже Пит.
Той пусна Пит, който се закашля и се претърколи на мръсния под. Помогнах му да се изправи, но не успях да промъкна пръсти до пистолета му. Пък и Фреди беше извадил пистолета си и го бе опрял в слепоочието ми.
Поведе ни към стая в дъното на коридора и аз си помислих, че идва часът на истината.
Там обаче нямаше никого. Едуард, мъжът с белега, не беше вътре.
— Едуард искаше да говори с нас — каза Пит.
— Едуард не говори с хора, които не познава — отвърна жената. Имаше странен акцент, сякаш английският и холандският бяха смесени в лингвистичен миксер. Беше хубава във формалния смисъл на думата, тъй като в чертите й имаше пропорционалност и баланс, но в същото време и грозна, все едно злото в душата й си беше проправило път към повърхността. Веднага я намразих, при това силно.
— Тогава светският му кръг е много тесен — подметнах.
— Да. — Жената, изглежда, беше командирът. Фреди не допринасяше за обсъждането.
— Казвам се Самсън. А ти?
— Деми. — Тя посочи столовете и аз седнах.
— Като актрисата?
— Като актрисата. Знаеш ли, че името й е много популярно сред холандските родители?
— Не.
Нещо не беше наред. Те приличаха на долнопробни престъпници. Нямаха вид на хора, които могат да извършат многочислени бомбени атентати, за да се отърват от враговете си, или да изнудват корпоративен титан като Бахджат Заид. Но докато си припомнях видеообразите от екзекуцията на турчина, аз се убедих, че Фреди, Деми, Пит и другият мъж са били сред маскираните типове на записа. Познах масивната фигура на Фреди, хлапашката прегърбена стойка на холандеца и позата със скръстени ръце на Деми.
Къщата беше стара и миришеше и те приличаха на младежи, които си играят на гангстери, а не на истински престъпници. По телевизията предаваха анимационния сериал „Спонджбоб“. Звукът беше изключен. Долових миризма на прегорели пуканки, която се разнасяше от кухнята. На масата имаше разглобен пистолет. Колко глупаво.
— Кога ще дойде Едуард? — попитах.
— Няма да дойде — отговори Деми, докато гледаше как Пит се отпуска на стола до мен. Синият оттенък на лицето му се беше заменил с пламенно червено. Беше вбесен.
— Какво става, по дяволите? — изкрещя той.
— Едуард каза, че ще се увери, че стоката ще стигне до нас непокътната. Ще се срещне с теб, когато е готова американската част от пътуването, не по-рано.
Не можех да попитам дали Ясмина Заид е там.
— Това ли са всичките, с които ще работя?
— Какво искаш да кажеш?
— Вие сте четирима, в това число Пит. Трябват ми още хора, за да откраднем товара.