Не. Видях, че камионът подмина знака за отбивка. От сивото като гранит небе заваля слаб дъжд. Камионът продължи напред.
Запълзях по дължината на камиона — бавно и неотклонно, с наведена глава. Не исках някой шофьор да ме види. Пит отново се беше включил в магистралата и микробусът му ме следваше, но немного отблизо.
Дъждът се усили и металът стана хлъзгав. Трябваше да се хвана здраво за следващата стъпка и природата усложни задачата ми.
Стигнах до предния ръб на камиона. Покривът на кабината беше на шейсетина сантиметра под ръцете ми. Можеше да се изкатеря на покрива, но някой от другите коли можеше да ме види. Всички имаха мобилни телефони. Не исках френската полиция да получи обаждане за човек, който сърфира сред трафика по магистралата.
Другата възможност беше да се вмъкна в тясното пространство между кабината и камиона и аз го сторих — с краката напред и опрял гръб в кабината. Камионът подскочи по неравност по пътя и десният ми крак се плъзна. Гравитацията ме сграбчи и аз се хванах за плетеницата от кабели зад кабината. Кракът ми стъпи върху металния съединител, свързващ кабината. Под мен се виждаше пътят, минаващ между бързо въртящите се колела.
Подготвих се. Сега или никога.
Извадих пистолета на Пит и бавно промъкнах ръка около ъгъла на кабината. Смятах да отворя вратата и да се вмъкна вътре, без пазачът да ме блъсне обратно навън при скорост сто и десет километра в час. Вятърът ме блъскаше силно и дъждът се стичаше в очите ми. Надникнах зад ъгъла и се втренчих в лицето на мъж, който се беше подал от прозореца.
65
Очите на пътника блеснаха от изумление, като видя, че някой стои зад кабината. Беше четирийсетинагодишен и як.
Времето спря за три секунди и после той внезапно протегна ръка и стреля.
Скрих глава зад кабината. Куршумът запали ярка искра върху метала и рикошира някъде в дъжда.
Камионът рязко свърна, премина в другата лента и после бързо се върна в предишната.
Опитваха се да ме изхвърлят. Вкопчих се в хлъзгавия метал и видях, че микробусът на Пит се приближава към страната на шофьора, разпръсквайки фонтани вода. От камиона се разнесе приглушен изстрел, насочен към Пит.
Шофьорът не можеше да кара и едновременно с това да стреля, затова очевидно пътникът стреляше по Пит. Рискувах и събрах сили. Върнах се до ъгъла на кабината и отново чух изстрел. Дръпнах вратата, но друга ръка се опита да я затвори.
Вкопчих се във вратата и се хвърлих напред. И в следващия миг краката ми се подхлъзнаха върху мокрия метал на стъпалото и увиснах над асфалта.
Изпуснах пистолета, който изтрака на пътя и беше смачкан под колелата.
Прозорецът над главата ми експлодира. Разхвърчаха се парчета, които опариха черепа ми. Пътникът стреляше паникьосано. Извих ръка, преместих тежестта си, подпрях крака на вратата и закрих с ръце главата си — всичко това с едно плавно движение, сякаш скачах по перилата на обществени сгради в Лондон.
Хвърлих се с главата напред през прозореца. Гърбът ми се удари в ръба. Започнах да се гърча, опитвайки да се хвана за нещо, ударих силно с лакът пътника в гърлото и го повалих върху шофьора.
Имах пет секунди да спечеля битката. Шофьорът извади пистолет и го насочи към мен. Стреля и куршумът мина над главата ми. Усетих топлината му. Хванах дулото на пистолета и го наведох надолу. Шофьорът трябваше да задържи едната си ръка на волана и неволно натисна спусъка. Куршумът се заби в седалката до крака на пътника, който изкрещя и се преви. Ритнах го. Той се блъсна във вратата и се свлече долу.
Ударих силно шофьора, който се стовари върху вратата. Там, където ме беше одраскал куршумът, болката беше като горяща кибритена клечка, която прокарваха по кожата ми.
Шофьорът ме блъсна, но стъпалата ми се удариха в предното стъкло и ме изтласкаха към него. Нанесох му няколко бързи удара във врата и очите.
Камионът лудешки сменяше посоката си и шофьорът изпусна пистолета, но усетих, че колелата излязоха от пътя и поеха по неравна затревена повърхност.
Подпрях се с крак и увих ръка около врата на шофьора.
— Ще го счупя. Слушай внимателно. Аз няма да те убия, но мъжът с мен ще го направи, ако не ни съдействаш. Искаме само товара. Разбираш ли? — казах на мандарин и леко извих врата му.
Той кимна.
Взех пистолета и го опрях в ребрата му.