Хауъл ме погледна като учител, разочарован от представянето на ученика си.
— Тя не те обича. Оставила те е да опереш пешкира. Честит Ден на благодарността. — Той стана и излезе.
Лампите угаснаха и в килията настана непрогледен мрак.
6
Времето минаваше неусетно. Гърлото ми дращеше и беше пресъхнало, сякаш бях бръкнал с пръсти вътре и бях раздрал плътта с ноктите си. Стомахът ми се беше свил от глад и ми се струваше, че имам висока температура. Смъкнах се от стола и седнах на студения под. Ядях хляб и пиех вода, когато ми донесяха. Спях и се събуждах, без да знам колко минути или часове са минали, и треперех върху камъка. Сънувах, че тренирам паркур, прескачам зидове и прелитам между сгради и мускулите ми са гъвкави и подвижни, а съзнанието ми — ясно. И после стената, върху която трябваше да се приземя, изчезна, и аз безпомощно и неконтролируемо се устремих надолу, към улица, осеяна с горящи развалини.
Лампите светнаха отново и Хауъл седна на стола си, сякаш не беше ставал оттам през цялото време, докато беше тъмно. Костюмът му обаче беше друг. Погледнах да видя дали ми носи вода за пиене. Не носеше.
— Помогни ми, Сам.
— Как?
— Помогни ми да разбера най-интересната информация, на която попаднах.
— Намери ли Луси? — Главата ми беше замаяна от съня. — Бебето. Луси ще роди скоро. Трябва да я намериш. — Гласът ми стържеше като пясък върху скали.
— Бомбата — рече Хауъл, сякаш не бях казал нищо. — Имам експертен анализ на взривното устройство, Сам. — Той извади снимка на лондонския офис след експлозията. На бюрата бяха написани имената ни — С. Капра, Брандън, Гомеш, Макгил. Конферентната зала с имената на тримата костюмари. Бюрото с името Л. Капра. Бюрото на Луси. Мъртвите ми приятели. Снимката показваше размазани петна кръв, взривени и залепнали за стените човешки вътрешности, черни дупки в средата на пода.
Най-малкото кръгче, нарисувано в червено, отбелязваше моето бюро в центъра на офиса.
— Бомбата е била поставена под бюрото ти. Била е замаскирана като външен твърд диск, включен в компютъра ти.
Втренчих се в картината на разрухата.
— Луси се е занимавала с инсталирането на твърди дискове в офиса.
— Не.
— За нея е било изключително лесно. Поставила е бомбата под носа на Брандън, Джеймс и Виктория. Под твоя нос.
Всяка дума беше като нож, пронизващ кожата ми.
— Бомбата е сложена там, където Луси е могла да я скрие най-лесно, без никой да забележи. Изпитала е вина, осъждайки на смърт съпруга си, бащата на детето й. Затова те е предупредила. Излязъл си точно преди експлозията — добави Хауъл, в случай че не съм разбрал намека.
— Млъкни! — Никога не бях говорил с такъв тон на някого. Съсредоточавах се и запазвах спокойствие, докато отстоявах невинността си. Това обаче беше прекалено и не издържах. — Млъкни, млъкни, млъкни, по дяволите!
— Помогни ми да докажа, че тази жена е предателка. Мисли. Мисли какво би могъл да знаеш. Помъчи се да си спомниш.
„Тази жена.“ Хауъл не я нарече Луси или жена ти. Опитваше се да ни разграничи и да ни раздели. Не.
— Луси е невинна. — Фактът, че бомбата е била поставена под моето бюро, ме изнерви.
— Тогава може би ти си лошият и набеждаваш нея. Може би ти си сложил бомбата. Накара ли някого да отведе Луси? И да убие нея и детето ти?
Гневът ме завладя като жажда за убиване. Исках да удуша Хауъл и да изтръгна лъжите от гърлото му. Започвах да превъртам. Видях, че ръцете ми се разтрепериха. Почувствах топлина, надигаща се в очите ми. Но не можех да се пречупя. Хауъл искаше да изляза от контрол. Нямаше да стане.
— Трябва да има друго обяснение — казах аз.
— Обяснението е Луси. Парите. Бомбата. Всичко сочи към Луси. Тя е имала достъп до сметката и може да е внесла бомбата. — Гласът му беше спокоен, тих и нежен. Имаше лек южняшки акцент. — Аз съм единственият ти приятел, Сам. Другите от Фирмата и британските ни приятели искат да гориш в ада. Ще ти помогна, но и ти трябва да ми помогнеш.
Разбрах, че съм прокълнат в тесногръдите им мозъци. Доказателството за финансовата сметка. Бомбата, скрита така, че само ние с Луси бихме могли да я поставим. Това беше всичко, което им трябваше. Работата ми беше спукана, въпреки че бях невинен.