— Карай нормално.
Шофьорът овладя управлението и върна камиона на магистралата. Човекът в мерцедеса, който профуча край нас, гневно натисна клаксона и размаха юмрук, без да има представа за схватката в кабината.
Микробусът се изравни с нас. На покрива му имаше дупка от куршум. Пит предпазливо се показа през прозореца. Махнах му.
— Мъжът в микробуса ще те убие — повторих. — Говориш ли английски?
— Малко — отвърна шофьорът.
— Не му показвай, че разбираш. Той е луд. Аз съм единствената ти надежда. Разбираш ли?
Шофьорът кимна. Пътникът беше в безсъзнание и не участваше в разговора.
— Кажи на пазача отзад, че ще спреш. Да остави оръжията си и да излезе с вдигнати ръце. Ако му кажеш нещо друго, ще те прострелям в коляното.
Той се подчини и заговори по предавателя.
Направих знак на Пит да кара след нас и по моя заповед шофьорът зави на следващия разклон. Примигах, за да изтръскам потта от очите си. Карахме по пътя четири километра и нещо. Видях пустеещи земи, над които се стелеше сива мъгла. Крави пасяха трева. Може би наблизо имаше мандра. Не забелязах хора. Пътят беше стар и тесен. В далечината съзрях каменна сграда. Приличаше на склад.
— Запомни, прави каквото аз ти казвам. Не слушай мъжа в микробуса. Ще отидем в склада и после ще вземем камиона. Разбираш ли?
Шофьорът кимна.
Пит слезе от микробуса. Държеше пистолета си. Измъкнах шофьора от кабината, като го държах на прицел.
Чух изтракване на метал и се обърнах. Задната част на камиона се отвори. Пит отскочи назад.
— Прави каквото аз ти казвам — извика шофьорът на мандарински.
— Не стреляйте! — изкрещя пазачът и слезе с вдигнати ръце.
Престъплението е вид война. Но докато хората умират за родината си, малцина биха дали живота си за престъпни босове като фамилията Лин. Лоялността е дим, който се разнася от пепелта на алчността в този свят. Промяната на вятъра го разпръсква.
— Откъде да знам, че няма да ме убиеш? — попита шофьорът на китайски.
— Защото ако исках да те убия, вече щеше да си мъртъв — отвърнах.
Настъпи мълчание, докато той взимаше решение. Предпочете да се довери на спокойствието в гласа ми. Пазачът беше четирийсетинагодишен, уморен и възпълен. Устните му трепереха, докато гледаше кравите върху меката пръст.
— Вземи. — Пит ми подаде пистолета си. — Убий ги.
— Не тук навън. Изстрелите ще отекнат в празното поле и няма да влача трупове в гората. Ще ги заведа в склада. Ти провери товара. Ако има чипове за проследяване на стоката, откъсни ги. Фамилията Лин може да следят стоката. Аз ще се погрижа за тези типове.
Пит погледна китаеца и се усмихна.
— Боже, колко са тъпи. Стоят си кротко, докато ние говорим как ще ги убием, а те нямат представа.
Пазачът обаче може би схващаше за какво става дума, защото имаше такъв вид, сякаш се готвеше да побегне панически.
— Успокойте се. Всичко е наред. Елате с мен — казах на мандарински и наредих на шофьора да смъкне приятеля си, който беше в безсъзнание, и да го носи. Той се подчини и преметна на рамото си пътника.
— Това е първият ми курс — заеквайки, каза пазачът на мандарински. — Бях учител. Зетят ми ме забърка. Не разбирам много от такива курсове… — Той носеше бейзболна шапка с емблемата на „Янките“.
Двамата вървяха пред мен. Прехвърлихме се през оградата и се отправихме към склада. Обърнах се. Пит беше влязъл в камиона.
Складът беше стар и когато ритнах вратата, старата ключалка се разби. Направих им знак да влязат.
— Моля те, не ни убивай! — с уплашен глас каза пазачът.
— Седнете.
Шофьорът остави на пода мъжа, който дойде в съзнание, и седна.
— Той трябва да си мисли, че двамата сте мъртви. Разбираш ли? Но аз няма да ви нараня.
Те кимнаха, без да откъсват очи от пистолета.
Отстъпих крачка назад.
— Дай ми шапката си — казах на пазача.
Той свали бейзболната шапка от главата си и ми я хвърли. Улових я и покрих с нея окървавената си глава.
— Портфейлите и документите ви.
Те ми ги хвърлиха треперейки и аз ги разгледах.
— А сега станете и се обърнете.
Те го направиха бавно. Ударих ги с ръкохватката на пистолета и те се свлякоха на земята. Удрях ги, докато изгубиха съзнание, а след това изстрелях три куршума в рушащата се стена. Пред лицето ми се разхвърчаха трески и прахоляк. Избърсах кръвта от кокалчетата на пръстите си.
Върнах се при камиона. Пит четеше документите. В товарителницата пишеше, че цигарите са турски и пътуват за Лондон. Разбира се, не беше така. Бяха произведени в Китай, по всяка вероятност във фабрика, полускрита в земята.