— Това не ми харесва, Сам.
— Чуй ме. Рискувах, когато скочих върху камиона. Не те разигравам. Всичко е точно, Пит. Трябва да изкажа уважението си. Разбираш ли? Може да откраднеш товара, докато аз съм тук, но аз ти вярвам, че няма да го направиш. — Ако изпуснех Пит, можеше никога да не се срещна с Едуард, но трябваше да поема този риск. — Ще се върна само след една-две минути.
Управителката мина през тълпата дипломати и слаби, красиви хора и се качихме на горния етаж. Тя се обърна и ме погледна.
— Нов си.
— Да, и съм загазил. Трябва ми оръжие и мобилен телефон.
Жената отключи врата от лявата страна на площадката. Погледнах надолу по стълбите. Нямаше следа от Пит.
Влязох.
— Казвам се Елиана — представи се тя, след като затвори вратата. Трябваше първо да се обадиш.
— Не можах. Нямам Телефон.
Стените на стаичката бяха отрупани с лавици, на някои от които бяха наредени оръжия. В ъгъла имаше спретнато оправено легло. Изпитах желание да се отпусна на него, но вместо това огледах лавиците. Избрах два деветмилиметрови револвера „Глок“, резервни пълнители и заглушители.
— Какво друго ти трябва?
— Ще се бия с много хора, които ще бъдат въоръжени до зъби, а аз ще бъда сам. Трябва да ги убия всичките.
Елиана примига учудено.
— Ще ги убиеш всичките?
Преглътнах.
— Не знам. — По дяволите. Наистина ли щях да ги застрелям всичките? Ако пощадях живота на някои членове на бандата, не можех да оставя холандската полиция да ги разпита и вероятно да събере полезна информация. Тревожеше ме настоятелността на Заид всички да бъдат убити, за да се опази доброто име на Ясмина. Бяха й промили мозъка. Това не беше престъпление. Името й може би нямаше да бъде опетнено.
Елиана се приближи до кашон и го отвори. Кашонът имаше емблема, която познавах. „Милитроникс“, Фирмата на Заид. Продуктите на компанията му щяха да помогнат за спасяването на дъщеря му.
— Имаш ли белезници? — попитах.
— Да, но мислех, че ще ги убиваш, а няма да ги взимаш за заложници.
— Оставям си възможност за избор. Дай ми няколко чифта.
Тя ми показа дебела връзка пластмасови белезници.
— Вземи и това. Светлинна граната. Модифициран полицейски модел. Знаеш ли как се използва? Тук е бутонът за активиране, а това е таймерът.
— Благодаря. Но къде да ги скрия? — Не можех да сляза долу при Пит, зареден с оръжия. — Микробусът ми е паркиран на около километър оттук. Можеш ли да занесеш тези неща там?
— Да. Мъжът с теб е лош.
— Той е хладнокръвен убиец и търговец на бели робини. Трябва да устроя засада на него и няколко други по време на среща с тях.
— Тогава не трябва да допускаме грешка.
Елиана ми хареса. Напоследък ме бяха съдили много хора, от Хауъл до Огъст и Мила, а Елиана, изглежда, искаше само да ми помогне. Идваше ми да я разцелувам.
Дадох й ключовете и описах микробуса.
— Нужен ми е и мобилен телефон с програмиран номер, на който да мога да се свържа с Мила. — Махнах шапката. Елиана хлъцна, като видя засъхналата кръв, и настоя да прегледа раната.
— Повърхностна е, но трябва да се погрижа за нея.
— Няма време. Онзи тип долу ще се усъмни. Колко време ти трябва да отидеш до микробуса, да оставиш нещата и да се върнеш?
— Десетина минути — отговори тя.
— Дай ми и пари. Хиляда евро, ако имаш. Искам да го смая, че съм сключил сделка с господин Кадет.
Елиана се приближи до сейф в стената, набра комбинацията, взе пачка банкноти и ми я даде.
Отново се почувствах човек. Не се преструвах, че съм някой друг и не бях с боклуци като Пит. Исках да се насладя на мига. Елиана беше като добра майка за хора, които бягаха и се криеха.
Тя ме погледна така, сякаш мислите бяха изписани на лицето ми.
— Имаме работа. Върви.
Беше права. Забързах надолу по стълбите. Пит беше намерил маса в ъгъла, седеше намръщен и жадно пиеше бирата си.
Настаних се срещу него и плъзнах по масата сто евро. Той примига учудено.
— Кадет ми дължеше пари и ми даде аванс за следващата задача.
— Това не си заслужаваше спирането.
— За мен си струваше, Пит.
Направих знак на сервитьорката. Трябваше да дам на Елиана време да намери микробуса и да скрие нещата, за да не ги види Пит.
От тонколоните се разнесе „Пурпурна мъгла“ на Джими Хендрикс. Музиката не беше силна и придаде необходимата атмосфера на пълния с костюмари бар. Пит се облегна назад, за да се наслади на приятната обстановка в таверна „Шевалие“. Денят беше дълъг и труден. Съзнанието и душата искаха да се отпуснат и да оставят адреналинът да изгори.