Ала елементът на изненада вече беше отминал.
Побягнах към товарната зона, прескочих перилата и се хвърлих на бетонния под. Видях, че някой тича към мен и насочва пистолет. Следваха го други двама. Вдясно имаше стари палети с бутилки и аз се скрих зад тях. Започнаха да стрелят и над главата ми се разхвърчаха стъкла, трески и фонтани застояла бира.
Трябваше да се справя с трима. Застанах неподвижно. Държах по един пистолет в ръцете си, японският меч на Пит беше затъкнат отзад в колана ми и гранатата беше в джоба на якето ми.
Изстрелите спряха.
В помещението настъпи зловеща тишина. Миришеше На кордит и застояла бира.
Чух приглушен спор на холандски.
— Ти отиди.
— Не, ти.
Страхливците се предизвикваха един друг да съберат смелост. Помислих си за хората, които бяха помогнали да убият на гарата, и се опитах да се успокоя, да се съсредоточа върху ефективността, все едно, че бягам по ръба на сграда и намирам линията като в паркура.
— Хвърли оръжията — извика единият. — Няма да излезеш оттук.
Приближих се безшумно до ъгъла на голямата палета, зад която се бях скрил. Вдигнах пистолетите и се прицелих в двата ъгъла срещу палетата с бирите.
Никой не идваше.
Зад мен, от далечната страна на огромната стая, чух сподавен женски писък.
70
Ясмина.
Нямах време да чакам да се появят тримата смешници. Старите палети с бира бяха наредени в пет дълги правоъгълника в единия край на товарното пространство. Между мен и външните врати имаше дванайсетина метра. Чух най-малко два гласа през две палети. Трябваше да преодолея разстоянието с едно плавно движение.
Мислите ми превключиха на скорост, с каквато не бяха препускали, откакто се опитвах да спася Луси в Лондон. Над главата ми светеха неонови лампи. Стрелях в тях. В помещението настана сумрак. Единствената светлина идваше от залата с казаните.
Ясмина изпищя отново.
Огледах обстановката с окото на трасьор. Имаше палети, върху които да скоча, перила за прескачане и стени, от които да отскоча. Можех да използвам паркур, за да надхитря хората на Едуард. Не бях сигурен колко стабилни са палетите и обикновено тренирах със свободни ръце, а не държейки пистолети.
Забелязах движение вляво, рискувах, изправих се и стрелях веднъж, а после отново се хвърлих на пода. От другата страна на палетата се чу задавен писък.
Забързах по коридора, образуван от палетите. Изведнъж под краката ми изхрущяха стъкла.
От три страни избухнаха изстрели — отпред, зад мен и вдясно.
Бях обкръжен.
Поех наляво, по посока на мъжа, когото бях прострелял. Чух стъпки, които драскаха наоколо. Някой се промъкваше в гръб, за да предотврати отстъплението ми към помещението с казаните.
Само че аз не отстъпвах. Те ме търсеха само между палетите. Ако не бях там, където очакваха, можех да спечеля временно предимство.
Скочих върху високите четири и половина метра палети и побягнах по ръба. Съзрях движение вдясно — друг човек, който завиваше зад ъгъла, където се криех допреди двайсетина секунди — стрелях. Не го улучих. Той стреля едновременно с мен и аз усетих, че куршумът разкъса якето ми и одраска гърба ми. След това почувствах в рамото си парене, което се превърна в мъчителна болка.
Под краката ми се чупеха бутилки. Палетата се разпадаше отгоре. Купчината рухна. Обувките ми се напълниха с бира. Знаех, че ако се спъна и падна, ще се срежа на назъбените стъкла и ще стана лесна мишена.
Скочих на покрива на мотокар и погледнах надолу. Видях изненадано лице, което се криеше зад него. Стрелях, без да се прицеля точно, и изненаданият човек падна. Куршумите надупчиха раменете му. Скочих върху следващата палета и не се обърнах. Болката в рамото ми се засили. Усетих, че по гърба ми се стича топла кръв. Бях ранен.
Не можеше да е истина. Скочих от купчината и се приземих върху бетона.
Единият от двамата се беше върнал. Тупнах на три крачки пред него.
Той вдигна щурмова пушка, но не стреля, а изкрещя:
— Хвърли пистолетите!
Пуснах двата глока и паднах на колене. Ръката ми се изви зад мен към меча уакизаши.
— Горе ръцете! Да ги виждам!
Пръстите ми се увиха около дръжката на японския меч. Обърнах го и острието разряза тънкия ми кожен колан. Благодаря ти, Пит, че ти беше скучно и наточи меча, докато чакахме камиона на фамилията Лин пред нелегалната фабрика. Ако го извадех, мъжът щеше да го види. Престорих се, че дясната ми ръка е увиснала.
— Прострелян съм в ръката. Не мога да я вдигна.