Беше девет и половина — достатъчно рано, за да не притеснят съседката на капитана, въпреки че щом почукаха, дакелката Пени веднага вдигна тревога. Докато множеството ключалки щракаха, чуха как Корин Флахърти й шътка и повтаря:
— Спокойно, Пен, това е Ники, нали я познаваш?
Отвори им и двете се прегърнаха. Корин — пълничка, около шейсетгодишна — приглади косата си и каза:
— Добре, че се обади предварително, та да имам възможност да изпъдя мъжете.
Дългокосместият дакел буквално откачи по Руук — претърколи се по гръб в гостната и направо се разтопи, докато той го галеше по корема. Карамелено кафявата му опашка се вееше като знаменце.
— После съм аз — каза Корин и се засмя с дрезгавия глас на заклет пушач. Когато излезе от стаята, Руук стана и каза на Хийт:
— Как ще го направим? Дали да не скочим у Монтроуз през нейния балкон, като Спайдърмен? Имам предвид филма, не мюзикъла. На шестия етаж сме, а не си нося картата за здравната застраховка.
— Как ще минем през плъзгащата се врата на балкона му, ако е заключена, а знаеш, че е?
— Хмм — отвърна той. — Корин има ли чук? Може да счупя стъклото с могъщ удар.
— Заповядай, Ники — каза Корин, връщайки се от кухнята с връзка ключове. — Този е за ключалката, а този — за резето.
Руук се намръщи, преструвайки се на дълбоко замислен, и каза:
— Резервни ключове. Много хитро.
Когато застанаха пред апартамента на Монтроуз, Руук мина пред Ники.
— Това ще го направя аз.
Разкъса лентата на вратата и отстъпи крачка назад.
— Не ти трябват неприятности с ченгетата, ха-ха.
Щом влязоха, Ники усети хлад, който нямаше нищо общо с ниските температури. Включиха климатика и всички лампи, но тя все още имаше чувството, че тук никога вече няма да й е топло. Не свали палтото си, застана насред дневната и бавно се завъртя, опитвайки се да пропъди спомените за вечерите, които бе прекарала с него и Полета или за партито, на което капитанът бе поканил нейния отряд три години преди да спечелят награда за най-много разрешени случаи. Хийт потисна тези мисли, доколкото можа и си наложи просто да наблюдава.
Докато караха по моста към Куинс, каза на Руук да не очаква много, че от „Вътрешни разследвания“ са претърсили и апартамента. Мислеше, че ще заварят мебели, но не и документи или нещо подобно. Те щяха да бъдат опаковани и изпратени в отдела, за да ги проучат. Когато той я попита какво ще търси тогава, отговорът й беше:
— Нещо, което те са пропуснали, но аз не бих. Те само го разследваха, аз искам да изчистя името му.
Работеха методично, като Руук следваше примера и инструкциите й. Първо се отбиха в баните. Ченгетата знаят, че хората обикновено крият ценностите си там, но когато отвориха шкафовете, си дадоха сметка, че от „Вътрешни разследвания“ явно са си помислили същото — рафтовете над и под мивките в двете бани бяха голи. В кухнята беше същото. Макар че в килера бяха останали няколко неща, повечето вещи липсваха и без съмнение се намираха в Централното управление.
Втората стая, преустроена в кабинет, също беше опразнена, както предрече Хийт. По лавиците се виждаха празни места от взетите книги и видеокасети. Чекмеджетата на бюрото бяха празни, а по килима още имаше следи от отнесените шкафове с документи.
Не им беше трудно да претърсят спалнята — чаршафите бяха свалени от леглото, а матракът — изправен до стената.
— Не изглежда обещаващо — отбеляза Руук.
— Не изглежда, докато се окаже, че е — отвърна Ники, но и тя усещаше, че усилията им са безплодни. — Виж, аз ще претърся гардероба, ти — скрина. После си тръгваме.
Тя вече плъзгаше закачалките с костюмите по дървения прът, когато Руук каза:
— О, детектив Хийт?
Когато Ники се измъкна от гардероба, най-горното чекмедже на скрина беше отворено.
— Не съм сигурен, че това е важно, но ако е, държа да ви отстъпя честта.
Тя бавно отиде при него, проследявайки погледа му. Това беше чекмеджето с чорапите на капитан Монтроуз. В него имаше около 12 чифта черни и тъмносини чорапи, сгънати по двойки. В дъното се виждаше един-единствен бежов, без другарче. Ники вдигна очи към Руук — и двамата си го мислеха, но никой не смееше да го изрече.
Самотен чорап.
Хийт го взе, а сърцето й биеше до пръсване.
— Вътре има нещо.
— Хайде, че ще се напикая!