— Порно?! Изключено, главата си залагам.
— Защо сте толкова сигурен?
— Прекалено религиозен беше. Католик. Все се опитваше да накара Хорст да се откаже от стриптийза, да влезе в правия път и да кандидатства в някоя академия по изкуствата. Искаше да ми бръкне в джоба, неговата мама, да почива в мир. Дори прати пастора си, за да се опита да го покръсти.
Руук избъбри въпроса преди Ники:
— Знаете ли кой е пасторът на Алън Баркли?
— Естествено. Онзи, дето го убиха. Даваха го по новините в деня, след като се запознахме.
Хийт и Руук се спогледаха и тя попита:
— Къде се запознахте?
— Тук, сутринта преди да го убият. Чакаше ме отпред, когато дойдох да отключа. Каза, че Хорст Мюлер му определил среща в девет, така че го пуснах, но не спрях да се чудя как се очаква да забавлявам свещеник. Хорст обаче дойде доста бързо. Естествено, попитах го къде изчезна, но той каза, че нямало значение — беше много нервен, да не кажа уплашен. После с отеца излязоха. Оттогава не съм виждал Хорст, обаче чух, че го простреляли.
Хийт бързо си припомни събитията от миналата седмица и попита:
— Защо не казахте за това на детектив Раймър, когато ви разпита?
— Е, не ми се сърдете — просто правех каквото ми заръча другото ченге. Нареди да не казвам на никого.
Сърцето на Хийт заби учестено.
— Кое ченге ви каза това, г-н Подемски?
— И той беше детектив. Оня, дето се самоуби.
— Капитан Монтроуз?
— Монтроуз, точно така. — Подемски извади визитката на капитана от мърлявата купчина на бюрото си. — Появи се около два часа след като Хорст духна с отеца. Искаше да знае къде са отишли и дали са ми оставили да пазя или да скрия нещо.
— Каза ли ви за какво става дума? Пари, някакъв предмет? — попита Руук.
Подемски поклати глава.
— Каза само да му се обадя, ако още някой дойде да пита и на никого да не казвам. Дори на другите ченгета.
— Идвал ли е още някой? — попита Руук.
— Не.
— Може ли да ви попитам защо казахте на мен? — поинтересува се Ники.
— Защото току-що загрях, че сте полицайката от онова списание. На вас ако не мога да се доверя, на кого?
Руук изскочи на тротоара, готов за бой.
— Сега вече го спипахме! Казвам ти, Ник, тоя немец е затънал до умлаута32!
— Откъде знаеш?
— Стига, де! Мюлер се е карал с Граф в стриптийз клуба, отвел го е сутринта, когато е бил убит, побягнал е от теб… Ако искаш да знаеш защо се е покрил и е напуснал работа, ще те насоча към теорията на г-н Джордж Майкъл за гузните крака и ритъма.
— Руук, спомни си последователността на събитията и ми обясни следното. Мюлер си е тръгнал от агенцията с отец Граф след девет сутринта. Как тогава пасторът се е отбил при „Хустиция а Гуарда“ жив и здрав, само час и половина по-късно?
Руук смени скоростите, сякаш нищо не се беше случило.
— Да. Критична мисъл, това е добре. Имаш ли други идеи?
— Не, имам въпрос. Искам да знам какво може да притежава един стриптийзьор, което да представлява интерес за Монтроуз и заради което бяха убити толкова хора. Искам пак да говоря с Хорст Мюлер.
— Страхотно, да тръгваме.
— Още не.
— Абсолютно — каза Руук, сръчно завъртайки се на 180 градуса. — Защо не?
— Защото той не си показва картите. Искам да го предизвикам, но трябва да отида в момент, в който той ще реши, че знам повече от него — обясни Хийт. — Така че да постъпим умно и да се възползваме от помощта, оказана ни от Монтроуз. Неслучайно ни отведе при онзи агент, сигурно за да ни насочи към любовника на немеца, операторът. Да видим какво можем да разберем за Алън Баркли.
Руук извика такси и докато пътуваха към „Джемстар Студиос“ в Куинс, където снимаха „Отмъщение на каданс“, Хийт позвъни на г-жа Борели в жилището на пастора. Тя потвърди, че Баркли е бил енориаш в „Богородица на невинните“ и допълни, че преди две седмици отец Граф е оглавил църковната служба на погребението му.
— Значи са се познавали добре? Приятели ли бяха?
— Не бих ги нарекла точно приятели — отвърна жената. — Алън преживяваше някаква морална криза и отецът го съветваше. През последните дни от живота на бедния г-н Баркли обстановката в кабинета на отец Джери доста се нажежи.
— Чухте ли за какво спореха, г-жо Б.?