— Боя се, че не, детективе. Може да съм любопитна, но не шпионирам.
Хийт каза на охраната, че с Руук ще изчакат продуцента във фоайето, най-вече за да не се налага да покаже значката си. Ако — както твърдеше огромният постер на стената — „От отмъщението боли“, същото чувства и едно ченге, което няма значка. Брадатият мъж по дънки и спортно сако, който излезе да ги посрещне, се представи като Джим Стийл. Отговаряше за физическата страна на продукцията, включително наемането на оператори. Попита дали съседите са се оплакали от шума и видимо се отпусна, когато му отговориха отрицателно.
— Искам само да ви задам няколко въпроса за един ваш бивш служител, Алън Баркли.
Стийл затвори очи за миг и каза, че целият екип още го оплаква.
— Ако живееш порядъчно и извадиш късмет, може и да ти се случи да работиш с човек като Алън. Прекрасна личност, много щедър и артистичен с камерата. Истински професионалист.
— Името му изникна във връзка със случай, който разследваме и ми е нужна информация за него — каза Ники.
— Няма много за казване. Работим заедно, откакто го наех да снима „Не забравяй да се наведеш“.
— Страхотно предаване! — каза Руук, продуцентът го изгледа недоверчиво и продължи:
— Стана през 2005-та. Алън беше толкова талантлив, че когато започнахме да снимаме „Отмъщение“, го прехвърлих тук.
— Ами преди това? — попита Хийт. — Работил ли е в други предавания?
— Не, всъщност поех известен риск, като го наех, защото преди това беше снимал новини.
— За националните канали или за местните? — попита Руук.
— Нито едното, нито другото. Снимаше на свободна практика за една от компаниите, които продават кадри на новинарски предавания, които искат да спестят пари. Нали разбирате, не могат да си позволят да пращат хора, които да дебнат нощем, за да заснемат катастрофите и обирите, така че купуват клипове, когато им трябват.
— Знаете ли за кого е работел Алън Баркли? — попита Ники.
— За „Готъм Аутсорс“. — Мобилният телефон на Стийл избръмча и той погледна екрана. — Вижте, трябва да се връщам. Успях ли да ви бъда от полза?
— Разбира се, благодаря — отвърна тя.
Преди да си тръгне, продуцентът каза:
— Може ли да ви задам един въпрос? С колегите ви не си ли сверявате записките?
— Не съм сигурна какво имате предвид.
— Един друг следовател дойде преди седмица и ми зададе същите въпроси.
Помощник-мениджърът на „Готъм Аутсорс“ имаше киселото излъчване на диспечер в таксиметрова компания. Щом ги видя, той откъсна очи от монитора си, завъртя се с нежелание към тях и каза, надвиквайки шума от пет-шест скенера:
— Вече говорих с един друг костюмар, беше преди седмица или десет дни.
— Капитан Монтроуз, нали?
— Да, оня, дето си пръсна главата.
На Хийт й се прииска да го зашлеви така, че слушалките да се загнездят в миниатюрното му мозъче. Руук усети раздразнението й (или може би го споделяше) и се намеси.
— Разкажете и на нас, ще ви отнеме минута и половина. Алън Баркли колко време работи за вас?
— Започна през 2001-ва. След 11 септември удвоихме персонала и той беше сред наетите.
— Доволен ли бяхте от него? — попита Ники, засега пренебрегвайки гнева си.
— Бях, докато престанах да бъда.
— Помогнете ми малко.
— Беше най-добрият ми оператор — страшни кадри, трудолюбив, не се боеше да снима отблизо. И после просто си вдигна гълъбите. Адиос. Дори не се обади, за да каже, че напуска или да ми целуне румения задник. Просто спря да идва. — Той стисна зъби. — Фотографи на свободна практика. Амеби, на един хромозом са от папараците.
Хийт нямаше търпение да се отдалечи от този грубиян, но имаше още един въпрос.
— Помните ли датата, на която напусна така внезапно?
Той разпери ръце и посочи десетките радиостанции и телевизори около себе си.
— Да ви приличам на човек, ще си който помни датата?
— Опитайте — подкани го Руук.
— Ти не си ченге — присмя му се мъжът. — Не и с тоя лъскав часовник. Не можеш да ме принудиш.
Руук мина покрай Ники, отскубна слушалките от главата му и завъртя стола му така, че почти опря нос в неговия.
— Ало, Рупърт Мърдок, колко ще ти струва, ако звънна да се оплача от мерките за безопасност при вас и някой общински инспектор попречи на камионетките ти да обикалят за нощ или две? — Той направи пауза. — Така си и мислех. — После записа номера си и го напъха в джобчето на ризата му.