— Започвай да си припомняш.
Когато се събуди от дрямката си, Хорст Мюлер ахна, Руук се беше навел над болничното му легло и държеше огромна спринцовка пред лицето му.
— Не се тревожете, хер Мюлер — тихо каза той, макар че не се помести. — Няма да ви нараня. Виждате ли обаче колко лесно би било някой друг да ви убие, докато спите?
Руук леко раздвижи спринцовката напред–назад, а Мюлер я проследи с очи, големи и ококорени като на Червения котак33.
— В болница сте, има толкова много начини. Чувал съм за наемни убийци, които се обличат като санитари и инжектират отрова в системите на жертвите си. — Мюлер посегна към бутона за повикване, а Руук се усмихна и го вдигна с другата си ръка. — За да живеете, натиснете 1.
По лицето на Хорст проблесна пот. Хийт потупа Руук по рамото и каза:
— Мисля, че те разбра.
— Вярно, да не се оливаме.
— Какво се опитвате да постигнете? — попита Мюлер.
Ники дръпна един стол до леглото му.
— Да ви покажем, че ако не ни помогнете да хванем онзи, от когото толкова се боите, не мога да ви защитя от него. Никой не може. Никога и никъде няма да бъдете в безопасност. — Тя го изчака да премисли чутото. — Така че имате избор. Да ги изчакате да се появят или да ми помогнете да ги хвана, преди да ви спипат.
Очите на Мюлер се плъзнаха от Хийт към Руук, който стоеше зад гърба й. Той вдигна спринцовката и му намигна.
— Добре — въздъхна немецът. — Много добре.
Ники извади тефтера си и каза:
— Кой стреля по вас?
— Не знам, истината ви казвам.
— Хората, които ви изтезаваха ли бяха?
Той присви устни.
— Не видях кой стреля по мен, а другите носеха скиорски маски.
— Колко бяха?
— Двама. Двама мъже.
— Защо, Хорст? За какво става дума?
— Не знам кои са, но искат едно нещо. Мислят си, че е у мен, но не е, честно ви казвам.
Тя се вгледа в умоляващите му очи и му повярва. Засега.
— Да поговорим за онова, което искат. — Той се затвори в себе си и Хийт реши да го подбутне. — Има нещо общо с приятеля ви, нали? С Алън?
Когато видя рязката промяна в изражението му, тя се зарадва, че изчакаха и дойдоха при него чак след като си бяха направили домашното.
— Ja, точно така.
— И какво е то, Хорст?
Той се поколеба й Ники му помогна. Искаше да продължат, докато още е в настроение да говори и освен това си даваше сметка, че се възстановява от раната си и скоро ще се измори.
— Пари ли е?
Той поклати отрицателно глава.
— Но е нещо ценно.
Мюлер кимна, а после поклати глава всеки път, когато Ники изчиташе нещо от списъка си — бижута, картини, наркотици. Накрая тя стигна там, където искаше.
— Видеозапис е, нали?
Той се раздвижи и Хийт разбра, че е права. Логично беше да сметне, че някой от записите на оператора се е оказал ценен за някого заради съдържанието си.
— Кажете какво има на записа, Хорст.
— Повярвайте ми, не зная. Алън не искаше да ми каже по причини, които вече са очевидни. Каза, че би било твърде опасно за мен, ако разбера. Затова го пази в тайна толкова години. Каза, че има хора, които биха го убили, за да го получат. И сега…
Устата му пресъхна и Ники му подаде чашата, за да отпие със сламката.
— Убиха ли Алън, така ли умря той?
— Не, имаше слабо сърце. Още от раждането си. Преди няколко седмици получи криза и трябваше да влезе в болницата.
Ники си записа нещо.
— Имаше ли причина за тази криза?
На лицето му изплува… какво? Хийт го беше виждала много пъти по време на разпит. Примирение.
— Ще ме принудите да ви кажа всичко, нали? — Тя просто зачака и Мюлер затвори очи, а после отново ги отвори. — Добре. Да, един полицай дойде да го разпита. Името му е Монтроуз.
Ники си отбеляза, че той говори в сегашно време.
— За какво го разпита?
— За записа. Някак си беше стигнал до Алън след всичките тези години. Представяте ли си? Каза, че говорил с някакъв охранител, който го видял в нощта, когато го заснел. Той отрече и го изгони, но Алън, бедният ми Алън така се изплаши! Беше толкова разстроен. Легнахме си и след половин час трябваше да позвъня на 911 заради сърцето му. Беше много зле, в болницата го изповядаха.
33
Червеният котак (Чешърският котарак) е герой от книгата на английския писател Луис Карол „Алиса в Страната на чудесата“ — Бел.ред.