— Отец Граф ли?
Той кимна.
— Тогава той призна, че е скрил записа. Свещеникът обаче каза „Не, не, Алън, трябва да се пречистиш, като признаеш пред полицията“. Алън обаче отказа. Знам, че спориха за това много пъти, след като той излезе от болницата. Сигурно свещеникът се е обадил на полицая, за да го попита дали може да му предаде нещо от името на Алън, но приятелят ми отказа да даде записа. Както и да освободи отец Граф от… как се наричаше… Църковният закон, който принуждава един свещеник да пази изповедите в тайна, каквото и да става. На смъртното си легло след втория инфаркт обаче Алън ми каза да дам видеото на пастора.
— Отец Граф защо не го е предал на Монтроуз? — зачуди се Руук.
— Такъв беше планът, но първо трябваше да му го дам. Няколко дни се колебах, защото и аз бях уплашен. Накрая се видяхме в офиса на агента ми, дадох му го и реших, че всичко е свършило.
Ники най-сетне разбра защо отец Граф и Монтроуз бяха говорили по телефона и защо капитанът бе претърсил дома на свещеника. След като той му беше казал, че ще получи записа в офиса на Подемски, и Монтроуз го търсеше като всички останали.
— Къде отиде отец Граф сутринта, след като му дадохте записа?
— Това не зная. Беше ме обзела параноя и се скрих, нали разбирате?
— Въпреки това те са ви открили, нали? — каза Руук.
— Допуснах грешката да се върна в апартамента, в който живеехме с Алън. Мислех, че след като записа вече го няма, мога да рискувам. Там имаше негови снимки, които исках да си взема. Толкова ми липсва. — Ники му предложи още вода, но той махна с ръка. — Те ме чакаха.
— Това ли са мъжете, които ви нападнаха?
Тя му показа снимките на Торес и Стелджес.
— Не съм сигурен, и двамата бяха със скиорски маски. Усилиха уредбата и ме вързаха за леглото. Измъчваха ме с метална електрическа пръчка, която пареше. Разберете ме, болката беше ужасна. Ужасна.
— Хорст? Как успяхте да се измъкнете?
— Когато ме оставиха, за да се обадят на някого от съседната стая, се измъкнах от ремъците. Разбирате ли, в Хамбург бях асистент на един фокусник. Излязох през прозореца, спуснах се по противопожарната стълба и хукнах да се спасявам.
— Защо са спрели с изтезанията, за да се обадят по телефона?
Тя затвори тефтера и се втренчи в него. Той явно се почувства неудобно и каза:
— Електричеството… не съм изпитвал нещо по-ужасно в живота си. Виждате, че още имам белези.
Хорст продължаваше да изтъква болката. Ники знаеше защо и не го съдеше, но нямаше да го изрече вместо него и зачака.
— Ужасно много болеше, разбирате ли. — Очите му се напълниха със сълзи и той подсмръкна. — Толкова съжалявам, но аз… аз им казах. Казах им, че дадох записа… на отец Граф.
И немецът се разплака от срам.
Докато пътуваха към Трибека, Хийт и Руук мълчаха, дълбоко замислени. На половината път той каза:
— Убийството на отец Граф му тежи на съвестта. Това е голямо бреме.
— Мъчно ми е за него. Наистина, Руук, кой знае какво бихме сторили ние при тези обстоятелства.
Продължиха да пътуват в мълчание. Една пресечка по-нататък телефонът на Ники иззвъня.
— Роули — каза тя, след като погледна дисплея. — Ало, Роулз, какво става?
— Едно-две неща, които ще ти се видят интересни. Първо, обади се твоят човек, Диуейн. От Съдебна медицина в момента източват и претърсват резервоара. Очоа ги наглежда.
— Чудесно. Да се надяваме, че куршумът е вътре.
— А сега — още една голяма новина. В свободното си време, когато не бях твърде зает да си подреждам бюрото, проучих финансите на отец Граф.
„Боже — каза си Ники — обожавам да работя с Роуч.“
— Познай какво изскочи. Помниш ли оная папка в компютъра му, „Ема“? Открих, че е имал обща сметка с някоя си Ема Карол. В момента в нея има няколкостотин долара, но през последната година сумата е достигала двадесет, дори тридесет бона.
— Роулз, страхотен си. Или поне ще бъдеш, ако си открил адреса на Ема Карол.
Роули й го даде и щом затвори, Ники се наведе към шофьора на таксито.
— Променяме плана, ако нямате нищо против. Закарайте ни на ъгъла на Парк авеню и 66-та.
Ако човек огледа покривите на съседните постройки от високите етажи на всяка сграда в Манхатън, задължително ще види по някоя стая със стъклен таван. Ема Карол ги посрещна в своята и Ники беше удивена — там беше невероятно светло и топло въпреки минусовите температури навън. Слънцето обаче не успяваше да разведри лицето на жената. Ема Карол беше доста привлекателна по начин, който някои хора биха нарекли „хищен“, но кожата около очите й беше подута, а самите те — помръкнали от лекарства или отчаяние, а може би и двете.