— Още страдам — каза им тя, щом се настаниха. — Отец Джери беше чудесен свещеник и прекрасен мъж.
— Близки ли бяхте?
Хийт я огледа и се зачуди дали тук не е намесен някой забранен романс, но не можа да разбере, което обикновено значеше, че отговорът е отрицателен. Тя много се гордееше с усета си за такива неща.
— Да, но не по този начин, моля ви. С отеца се борехме за човешките права и социалната справедливост, споделяхме общи идеали — обясни тя и отпи от нещо, което се изстудяваше в кофа с лед на масичката. — Защо да си разваляме удоволствието с нещо вулгарно?
— Разбирам, че сте споделяли и обща банкова сметка, в която често е имало доста пари — каза Ники.
— Разбира се. Аз съм не само дарител, но и касиер на сметката ни за помощи за организациите в защита на човешките права, на които толкова държахме.
— А именно „Хустиция а Гуарда“? — попита Руук.
Ема Карол за пръв път се пооживи.
— О, да! Много се радвам, че сте чували за тях.
— Не ги познаваме много добре — каза той и заради Хийт добави: — Отношенията ни се базират на електронна поща.
Ники пренебрегна подозренията на Руук за Пабло Гусман и попита:
— Значи вие набирахте средствата и оперирахте със сметката, така ли?
— Така започнахме, но напоследък се занимавам не толкова с административна работа, колкото с набирането на дарители. Вече почти не използвам сметката, насочвам ги направо към „Хустиция“. Там явно им е приятно, а отговорникът им за капитала е много чаровен мъж.
Ники отвори тефтера си.
— Може ли да попитам за името му?
— Разбира се. Алехандро Мартинес. Искате ли да ви го продиктувам?
— Не — каза Хийт. — Записах го.
Седемнадесет
Руук подсили първата си чаша кафе за деня с доза еспресо и каза:
— Майко, сигурна ли си, че си готова за това?
— Да се правя на богата дама от хайлайфа ли? „Готова“ не е точната дума, по-скоро съм родена за това.
Ники свали от дъската снимката на Алехандро Мартинес и каза:
— Помисли си, Маргарет, това е човекът, с когото ще се срещнеш. Известен пласьор на наркотици, който е лежал в затвора. Твърди, че се е променил, но прекарва пари от дрога през една църква. Може би дори е поръчал да изтезават и убият свещеник.
— Каква благородна брадичка! — каза Маргарет Руук. — Ако си мислите, че ще пропусна възможността да се огледам в тези очи, много се лъжете.
Когато Руук предложи Ема Карол да организира фиктивна среща с Мартинес, Хийт много хареса идеята — така можеха да му пуснат малко пари за стръв и да ги проследят до крайната им точка. Когато си даде сметка, че шпионинът ще бъде майка му, бяха набрали твърде много инерция, а и Ема вече му се беше обадила.
— Не е късно да се откажеш — увери я Ники. — Ако нещо те тревожи, не бъди горда.
— Най-голямата ми грижа е коя богата дама да изиграя, репертоарът ми не е малък. Може би Елса Шрейдър от „Звукът на музиката“?
— Онази, която фон Трап остави заради Мария? — попита Руук.
— О… — Маргарет направи кисела физиономия. — Твърде много мъже съм изгубила заради детегледачката, за да го изтърпя отново. Сетих се — Вира Симпсън от „Приятелчето ми Джоуи“. — Тя разгледа повторно снимката. — Не, няма да я хареса, твърде е навъсена. Да видим… А! Това е. Мюриъл Юбанкс от „Мръсни негодници“. Един измамник я прелъсти. Идеално.
— Каквото решиш, майко, но ти ще го прелъстяваш.
— И още как.
— С това — довърши Руук и постави на масата чанта „Луи Вюитон“. — Вътре има десет хиляди долара от хонорара ми за филма по статията за Чечня. С Ники цяла нощ записвахме серийните номера, така че не бъркай вътре. Никакви бакшиши!
— Джеймисън, твърдо си решил да развалиш удоволствието на майка си, нали?
Колата под наем ги откара един час по-рано, за да намерят място за паркиране близо до „Касис“ на Кълъмбъс авеню. Хийт и Руук избраха това заведение, защото беше малко и тихо и по-лесно щяха да чуват от колата.