— Как ще действаме? — попита Маргарет от задната седалка. — По телевизията шпионинът винаги носи микрофон.
— Та-да-а! — обяви Руук. — Виж какво ти купих от новите ми приятели в шпионския магазин.
Той й подаде мобилен телефон.
— Какво? Скъпи, надявах се на микрофон!
— Толкова е старомодно. Това бебче има страхотен филтър за шум и усилва звука, така че просто го сложи на стола до себе си и ще чуваме всичко. Освен това има GPS. Най-добре ще е да не се налага да проследявам къде си, но ако се наложи, искам да мога.
— Одобрявам — уведоми го Ники с британски акцент. — Много разумно от твоя страна.
— И представа си нямаш — увери я той и връчи мобилен телефон и на нея. — Откакто хакнаха пощата ми, се притеснявам и за телефоните ни, така че докато пазарувах за мама, взех и за нас. Вече синхронизирах GPS-ите и въведох номерата ни.
Хийт натисна един бутон, телефонът на Руук иззвъня и той каза:
— Ало?
— Смахнат — заяви тя и затвори.
Седнали в колата, двамата наблюдаваха как г-жа Руук се настанява на масата до прозореца, както и бяха казали. Седна на вътрешното място, както й поръча Ники, за да могат да наблюдават Мартинес от тротоара и да виждат ясно ръцете му.
— Нека ви кажа едно — каза им тя по телефона, — това разположение може да ви устройва, но на мен ми е ветровито.
Руук се увери, че звукът на неговия е изключен и каза:
— Актьори.
Докато мълчаливо чакаха пласьорът на наркотици да се появи, телефонът на Ники избръмча и Руук каза:
— Сигурна ли си, че искаш да използваш стария, вместо онзи, който ти дадох?
— От ФБР е, мисля, че може да вдигна.
Познатата й в Куонтико първо се извини за закъснението.
— Отне ми известно време да проуча Серджо Торес, защото се натъкнах на стена и трябваше да получа разрешение — обясни тя и Хийт усети, че адреналинът й се вдига. — Тъй като става дума за теб, не се отказах и накрая ми го дадоха. Досието на твоя човек е засекретено, защото е бил под прикритие.
— Серджо Торес е бил ченге?! — повтори Ники, а Руук спря да барабани с пръсти по волана и рязко се обърна към нея.
— Точно така — каза аналистката. — Досието, което си видяла, е било истинско, част от легендата, изградена около него, за да го приемат сериозно на улицата.
— С коя агенция е работил?
— Отдел „Наркотици“, 41-во управление. Това е в…
— Бронкс — довърши Хийт. — Познато ми е.
Точно тогава тя видя елегантната фигура на Алехандро Мартинес, който вървеше към тях по тротоара. Бързо благодари на приятелката си, затвори и сграбчи Руук.
— Хайде да се натискаме!
Дръпна го към себе си, двамата страстно се целунаха и тя рязко се дръпна.
— Не исках да ме познае.
— Аз не се оплаквам.
Видяха как той целува ръка на Маргарет и сяда, а Руук каза:
— Правилно ли чух, че човекът ледена шушулка всъщност е бил кука?
Разговорът в ресторанта все още се въртеше около незначителни неща, така че Хийт бързо му каза какво е научила. После добави:
— Ей, ей, това не ми харесва.
Мартинес точно казваше, че предпочита да се преместят на маса в дъното. Не обичал да седи до прозореца.
— Да я изкараме оттам — каза Хийт.
— Не! — възрази Руук. Никога не го беше виждала толкова стреснат. — Не познаваш майка ми. Ако се намеся, докато е в центъра на вниманието, ще платя скъпо и прескъпо.
Маргарет беше наясно със замисъла и сама реши проблема, при това без да излиза от образа си.
— О, но вие не разбирате… Обикновено сядам тук, така че и да виждам, и да ме виждат. Особено с вас, г-н Мартинес.
— Добре тогава — отвърна приятният глас, — но само ако ме наричате Алехандро.
— Означава Аликзандър, нали? Много обичам това име. Имам син, второто му име е Аликзандър.
Ники хвърли насмешлив поглед към Руук.
— Права си, Ники, да я изкараме оттам.
— Не, не — възрази Хийт. — Научавам какво ли не.
Ранният обяд на Маргарет и Алехандро продължи като всяка първа среща — преливаше от повърхностни брътвежи и престорен интерес към тривиалните разкази на другия.
— Открай време ми е странно да слушам личните разговори на майка ми с мъже — каза Руук и веднага даде заден ход. — Не, че го правя. Правех.
Той смени темата.