Выбрать главу

— Мислех си, че новината, че Торес е бил ченге в 41-во управление, е съвсем логична.

— Това ще бъде интересно.

— Изслушай ме — каза той. — После може да разнищиш хипотезата ми.

Тя му направи знак да продължи, имитирайки водещ на телевизионна игра, и той го направи.

— Едно — кой още е работил в този отдел? Стелджес. Две — кой е бил убит в онзи район — Хъдълстън. Три — кой е бил най-големият наркопласьор там по онова време? Кавалерът на мама. Господинът, чиито пари от УБН бяха на тавана на отец Граф. Така че, да, Ники Хийт, според мен има връзка.

Ники му се усмихна.

— Ще съжалявам за това, но продължавай. Накъде води тази връзка?

— Мирише ми на пръстен за подкупи в Бронкс, свързан с търговията с дрога. Според мен пласьорите са надхитрили системата и са започнали да плащат на корумпирани ченгета с парите на УБН, за да не се налага да бъркат в собствения си джоб. Бих казал, че е доста елегантно. Чакай малко.

Той се заслуша в разговора в „Касис“ — Маргарет разказваше на Мартинес как влязла да се къпе гола във фонтана в „Линкълн Сентър“, а той се смееше.

— Да беше го направила през нощта — отбеляза Руук.

— Теорията ти не е пълен абсурд, Руук, но Граф как се вписва в нея? А „Хустиция а Гуарда“? Или не се вписват?

— Помислих и за тях, и за него. Помниш ли, че познатият ми в Колумбия, Ти-Рекс, каза, че Пабло Гусман от „Хустиция“ е получил пратка преди три седмици? Какво толкова тайно има в нея? Може би наркотици? Ако позволиш да цитирам Чарли Шийн, „Добрутро“. И си мисля, че… Гусман е перял парите от дрогата чрез отец Граф, който невинно си е мислел, че получава дарения за каузата. Само че е открил, че парите са мръсни и тогава са го убили.

Ники се замисли, втренчена в пространството.

— Добре. Тогава защо Мартинес ще се занимава с хора като Ема Карол и Маргарет Руук?

— Съвсем просто е — отвърна Руук. — Първо, така получава повече пари за подкупи и второ, поддържа фасадата си. Сигурно точно тя е попречила на отец Граф да го проучи по-издълбоко.

— Докато…?

Руук се намръщи, мъчейки се да измисли отговор. Внезапно лицето му се проясни.

— Докато е разбрал за видеозаписа. На бас, че е това. Сигурен съм, че толкова го искат, защото разкрива заговора с подкупите в 41-во.

— Възможно е — съгласи се тя.

— Но не си убедена.

— Убедена съм, че имаме теория. При това не лоша, което ти е за сефте. Само че все още се нуждаем от нещо конкретно. Не мога да отида в Централното управление и да им разправям небивалици. Особено предвид дисциплинарния ми статут.

— И какво ще правим? — попита той.

— Смятам, че в момента го правим. Чакаме пари, които да проследим.

* * *

След порция миди с пържени картофи и салата с бекон, които Маргарет обяви за перфектни, тя плати сметката. През бинокъла си Хийт забеляза, че Мартинес дори не се преструва, че иска той да се погрижи. След като келнерът отнесе чека, разговорът неловко замря, което означаваше, че скоро ще стане дума за бизнес. Алехандро Мартинес не беше срамежлив и не се бави много.

— Ема ми каза, че сте готова да подкрепите каузата ни.

— О, да, със сигурност. Силно ли вярвате в нея?

— Разбира се. Аз самият не съм колумбиец, но както е казал великият Чарлз Дикенс, „Благотворителността започва у дома, а справедливостта — у съседите“.

Руук се обърна към Хийт.

— Това е от затворническата библиотека.

— Само че и справедливостта, като всички други значими неща, си има цена — продължи Мартинес. — Тя изисква средства. Носите парите, нали?

Щом излязоха на тротоара пред „Касис“, Ники каза:

— Много умно — майка ти се сети да стане и Мартинес трябваше да се обърне с гръб към нас, за да я гледа.

— Повярвай ми, след 30 години на Бродуей майка ми отлично се е научила да засенчва другия.

Мартинес взе чантата „Луи Вюитон“ от Маргарет, наведе се да й целуне ръка и двамата се разделиха. Тя тръгна на юг, както се бяха разбрали, а Мартинес преметна дръжката през рамо и тръгна в обратна посока. Ники вдигна палец към г-жа Руук, докато минаваше край тях — представи си, че казва „Завеса!“

Бяха решили да наемат кола, за да могат да го проследят. Ако вземеше метрото, щяха да се разделят, само че мъж като Алехандро Мартинес се чувстваше уязвим до прозореца, така че бе малко вероятно да се възползва от градския транспорт. На 72-ра улица се качи в черната кола, която го чакаше, и те я последваха.