Беше малко преди обяд — имаше достатъчно движение, за да се скрият в него, но не толкова, че да затрудни преследването. Докато наближаваха 112-та улица, шофьорът на Мартинес многократно даде десен мигач, предупреждавайки, че ще завие на изток. Руук изостана, преди да го последва и оставяше по няколко коли пред себе си чак докато стигнаха Първо авеню в Спаниш Харлем. Когато шофьорът рязко зави по булевард „Марин“ и спря между магазина за волани и погребалното бюро, Руук подмина черния „Линкълн“, за да не го забележат. На следващата пресечка спря и погледна в страничното огледало. Ники разкопча колана си и коленичи на седалката, за да наблюдава през задното стъкло и видя как Мартинес притича по тротоара и влезе в офиса на „Хустиция а Гуарда“ с чантата.
Точно пред такерията34 се отвори място и Руук паркира — оттам тротоарът се виждаше отлично и от двете огледала. Докато гледаха и чакаха, телефонът му избръмча.
— Сигурен ли си, че искаш да използваш този опетнен телефон, вместо новия? — подразни го Ники.
— Млъквай.
— Ти млъквай.
— Ало? Да?
Руук потърси химикалка, Хийт му подаде своята заедно с тефтера си и Руук записа една дата — 31 май 2004 г.
— Слушайте, благодаря ви, аз… — започна той, после се взря в телефона. — Задник. Затвори ми.
— Да не е приятелчето ти от „Готъм Аутсорс“?
Руук кимна и тя каза:
— Ха. Аз пък си мислех, че се харесахте.
И двамата надзърнаха в огледалата — нямаше и следа от Мартинес, въпреки че колата му все още беше запалена.
— На 31 май 2004-та е бил Денят на загиналите във войните — каза Руук. — Г-н Усмивко каза, че Алън Баркли напуснал в навечерието на празника, когато всички станции намаляват броя на операторите и в „Готъм Аутсорс“ са най-заети.
— Същия ден е било открито тялото на Хъдълстън в онова БМВ — отбеляза Хийт.
— Ето какво се опитвам да си обясня — каза Руук, погледна отново в огледалото и продължи: — Изгарянията с ТЕНС по Хъдълстън. Когато са мъчили Хорст Мюлер и отец Граф, са се опитвали да ги принудят да им предадат записа. Защо са изтезавали и Хъдълстън младши?
Хийт сви рамене.
— Може би и той е имал нещо общо с него.
— Харесва ми — каза Руук. — Бил е холивудско чадо, може с Алън Баркли да са заснели някакво тайно видео, за да натопят корумпираните ченгета.
Когато Ники поклати колебливо глава, той добави:
— Не е било, за да вършат общественополезна дейност. Просто за да ги изнудят. За да получат по-добра цена за продукта чрез шантаж.
— Никой не може да шантажира такива хора.
— Така мисля и аз. Смятам, че малкият е разбрал това по трудния начин, а междувременно операторът му е изпаднал от радара заедно със записа — за застраховка в случай че го разкрият.
— Започвам да се тревожа — заяви Хийт. — Или теориите ти стават все по-добри, или от работата с теб започва да ми хлопа дъската.
Той събра длани и задиша като Дарт Вейдър.
— Ники… премини към тъмната страна…
Тя извади телефона си и докато ровеше из адресника, попита:
— Доколко си сигурен, че няма да изпуснеш Мартинес от очи?
— Ей, ония десет бона са мои! Съвсем сигурен съм.
— А смяташ ли, че ще устоиш на изкушението да се забъркаш в нещо и ще ми се обадиш, когато тръгне нанякъде?
— Защо, ти какво ще правиш?
— Ще действам на принципа „Разделяй и владей“.
Тя откри номера, който търсеше и натисна „Набери“.
— Ало, Петър? Ники е, как си?
Докато слушаше как старото й гадже се радва, че го е потърсила, тя не изпускаше огледалото от очи. В един момент хвърли поглед към Руук и забеляза в неговите страх и презрение. Откакто се запозна с бившия й приятел от колежа, с когото бяха живели заедно, той едва успяваше да овладее ревността си. Въпреки че Ники категорично отхвърли опита на Петър да възстанови отношенията им, Ники виждаше, че зеленото чудовище не е напуснало Руук.
— Слушай, Пет — каза тя, — искам да те помоля за една услуга. През 2004–2005 си работил за клюкарските списания на свободна практика, нали? Ако днес те заведа на обяд и те разпитам за Джийн Хъдълстън младши, ще можеш ли да ми снесеш някои мръсотийки?
Когато тя затвори, Руук каза:
— Този хърватски нехранимайко нищо не знае за Джийн Хъдълстън младши. Просто иска да обядва с теб.