— Да видим… — Очоа вдигна ръце, изобразявайки везна. — Църква или секс подземие, църква или секс подземие… — Той отпусна ръце. — Запали ми свещ, докато си там, Шарън.
— Благодаря ти — каза Хайнзбърг. — Извинявай, че се заядох, задето звучиш кисело. Не си давах сметка, че си имаш… — Тя заговорнически наклони глава към Хийт и довърши: — … други проблеми.
Когато Ники я погледна объркано, следователката вдигна сутрешното издание на „Леджър“, отворено на клюкарската колонка.
— Да не би да не си го видяла?
Хийт погледна и буквално премигна няколко пъти. Точно под снимката на Андерсън Купър на някакво благотворително събитие имаше поместена голяма фотография на Руук и една удивително красива жена, с която излизаха от ресторант „Льо Сирк“. Отдолу пишеше „Доволен клиент? Ергенът и журналист суперзвезда Джеймисън Руук и неговият литературен агент Джийн Калоу се усмихват щастливо след интимен разговор в «Льо Сирк» снощи.“
Чувствителна както винаги, Хайнзбърг каза:
— Нали каза, че Руук пише статия за търговците на оръжие? — Ники чу думите, но не успяваше да откъсне очи от снимката. — От 1906-та не сме имали такава студена зима, а тя е без ръкави. Когато ти е казал, че ще разследва оръжейни търговци, едва ли си помислила точно за нея.
В „Разпити“ имаха нужда от Хийт. Тя тръгна натам на автопилот, като все още се възстановяваше от крошето в брадичката. Не можеше да разбере това и не искаше да го приеме. Руук не само се беше върнал, но обикаляше из града, докато тя го чакаше като някаква си капитанска съпруга, която търси мачти на хоризонта и се бои да не остане вдовица. Не беше нито брадясал, нито потен, а чист и обръснат, със сако „Хюго Бос“, прихванал под лакътя сексапилната си агентка, която явно не излизаше от фитнес салона.
Детектив Роули я настигна на вратата на стаята за наблюдение, докато се готвеше да влезе и Хийт избута Руук от главата си, въпреки че все се чувстваше несигурна след шока.
— Новините за записа от охранителната камера не са добри — каза Роули, понесъл голяма картонена кутия, на която пишеше „Произход на доказателствата“.
— Това е касетата, така ли?
— Касети — да, но не и касетата. Когато отключих шкафа, тази във видеото беше свършила, а надписът беше от преди две седмици.
— Прелестно — каза Хийт. — Нищо ли няма от снощи?
— От няколко седмици няма никакви записи. Ще проверя, но ако видим нещо, ще извадим страхотен късмет.
Ники се замисли за миг.
— Въпреки това прегледай наличното и извади снимки. Нищо не се знае, може да видим Граф и да го свържем с някого.
Роули тръгна по коридора с кутията с касети, а Ники продължи към „Разпити“.
— Вече зададохте този въпрос на клиентката ми — каза старецът. За да подчертае казаното, Сими Полц почука по бележника пред себе си с изкривения си от артрит показалец. Изглеждаше около стогодишен, само кожа и кости, изпит и сбръчкан. Носеше връзка „Уемлън“ от седемдесетте години на миналия век, завързана на голям възел, но Ники спокойно можеше да вкара ръката си в пролуката между яката и надипления му врат чак до китката. Той обаче изглеждаше много умен и определено беше изпечен адвокат. Хийт се досети, че ако един собственик на малък бизнес иска да спести пари, си струва да наеме дядо си или брат му.
— Исках да й дам възможност да обмисли отговора си, така че паметта й да си свърши работата — отвърна следователката и се насочи към Роксан, която все още носеше латексовия костюм, с който я беше видяла в офиса й в 6 сутринта, и излъчваше същото презрение. — Сигурна ли сте, че не сте работили с отец Граф?
— Къде, в църквата ли? Не ме разсмивайте. — Тя се облегна назад и доволно кимна на стареца. — Не ми е бил клиент.
— Някой друг има ли достъп до шкафа с касетите от охранителната камера?
— Ха! — изсмя се адвокатът. — Заповедта ви за обиск явно е свършила страхотна работа.
Зад омазаните стъкла на очилата, които покриваха половината му лице, очите му се сториха огромни на Ники.
— Г-н Полц, кой има ключ?
Роксан погледна към адвоката си, който й позволи да продължи, и отговори:
— Аз държа единствения.
— Няма ли и други касети, Роксан?
— За кого я мислите? — обади се адвокатът. — Да не работи в Министерството по вътрешна безопасност?
— Истината е — продължи Роксан, — че лещата на средата на тавана и без друго помага с дисциплината. Доколкото знаят клиентите, камерата работи, така че се държат добре. На същия принцип като се обадите някъде, ви заявяват, че обаждането се записва. Друг начин да ви кажат „Внимавай какви ги говориш, задник такъв“.