— Може ли да вдигна? Приятелката ми е и знам, че е важно. Вижте, няма да й кажа къде съм.
Мартинес и Гусман поклатиха отрицателно глави, но Велес Аранго се наложи.
— Добре, но на спийкър.
Руук вдигна точно преди да се включи гласовата поща.
— Ей, привет — каза той.
— Доста се забави. Къде си?
Мартинес направи крачка към него.
— Първо ти — отвърна Руук и той се отдръпна малко.
— В „Гранд Сентръл“, опитвам се да хвана такси. В Осининг мина страхотно, Руук. Направо невероятно.
Той се боеше, че заради напрежението ще каже каквото не трябва и докато подбираше думите си, тя каза:
— Руук, добре ли си?
— Да, просто нямам търпение да говорим. Но нека да е лично.
— Да, ще бъдеш направо смаян. Да дойда ли при теб? Още ли следваш парите си? — Чу се шумолене и тя раздразнено изохка. — Ей, какво…
После Ники започна да пищи, а телефонът й изключи.
Осемнадесет
Руук скочи на крака и отчаяно се опита да я набере отново. Телефонът на Хийт дълго звъня, а той тръгна към стълбите, но Гусман го спря.
— Недейте, трябва да вървя!
Тогава се включи гласовата й поща.
— Ники, аз съм, обади ми се! Кажи ми какво става възможно най-бързо!
— Ники…
Пабло Гусман повтори името, замисли се и се обърна към Мартинес.
— Знаех си, че гласът й ми е познат. Това е полицайката, която ме привика.
— Мен също — отвърна той и застана до Гусман. Руук се опита да ги заобиколи, но Мартинес опря широката си длан на гърдите му и го спря.
— Трябва да й помогна, моля ви!
— Какво беше това за Осининг? — попита Мартинес, който бе излежал присъдата си там.
От момента, в който с изненада откри, че парите му водят до писателя дисидент, Руук си даваше сметка, че теорията за прането на пари от подкупи се разпада пред очите му. Тъй като никой в мазето не го беше заплашил с оръжие, нито дори Мартинес, той се видя принуден да рискува.
— Добре, вижте — каза той, обръщайки се най-вече към Фаустино Велес Аранго, който мълчаливо наблюдаваше от мястото си. — Приятелката ми е ченге и разследва убийство, което според мен няма нищо общо с когото и да е от вас.
— Убийството на отец Граф ли? — попита Гусман.
Руук премисли и кимна. Другият подръпна гъстата си брада и каза нещо на Велес Аранго на испански. Руук не разбираше всички думи, но тонът му преливаше от емоции. Изгнаникът сериозно кимна няколко пъти и когато разговорът им приключи, Руук умолително каза:
— Животът й може да е в опасност. Не вярвам, че точно вие, сеньор Велес Аранго, бихте държали писател в плен против волята му.
Той стана и отиде при Руук.
— Знам, че отец Граф не просто ми даде своя свещен медальон — Пабло казва, че убиецът му е отнел живота на светец, посветен на нашата кауза.
После по сериозното му лице се плъзна сянка от усмивка.
— Освен това прочетох статията ви за тази Ники Хийт, разбира се. Вървете — каза той и посочи към стълбите. — Направете каквото е нужно, за да я спасите.
Руук тръгна, но Мартинес отново го спря.
— Фаустино, той ще те издаде.
Писателят огледа журналиста и каза:
— Не, няма.
Руук хукна към стълбите, но се сети нещо и се обърна към Велес Аранго:
— Може ли още една услуга?
— Que36?
— Нужна ми е всякаква помощ. Дали може да ми заемете медальона със свети Кристофър?
Велес Аранго посегна към бижуто и го стисна.
— За мен той е безценен.
— Знаете ли какво — предложи Руук. — Задръжте моите десет хиляди, така ще сме квит.
Ники Хийт хукна по Вандербилт авеню, провирайки се между пешеходците, които вървяха срещу нея на път към станция „Гранд Сентръл“. Хвърли поглед през рамо и го видя — наближаваше, а черната му скиорска маска стряскаше минувачите, които спираха, за да се обърнат след мъжа, който ги разблъскваше, за да мине. Онези, които не бяха смаяни, се оглеждаха за ченгета или за да проверят дали някой не снима филм.
Стана толкова бързо — тъй като бързаше да хване такси, Ники използва тайното си оръжие в този квартал и не застана на опашката на 42-ра улица. Тя беше отлично място, ако търсиш нови приятели, защото напредваше бавно. Вместо това зачака на „Вандербилт“, до клуб „Йейл“ — там слизаха много хора и беше лесно да си хванеш празно такси в движение.