Докато говореше с Руук и броеше стотинки за шофьора, мъжът я изненада в гръб. Хийт не видя откъде се появи, само долови движението, отразено в опръскания със сол прозорец на таксито. Преди да се обърне, едната му ръка й взе телефона, а другата я стисна за рамото. Изненадата за миг я извади от равновесие, но бойният й рефлекс надделя и тя се завъртя, използвайки инерцията, когато я беше сграбчил, за да забие рамото си в него и да го блъсне в светофара до входа на клуба. Той се просна по задник на тротоара, посегна към палтото си и Ники побягна.
Няколко пресечки по на север той започна да я настига и Хийт пресече „Вандербилт“. На пътя рискуваше да се изложи на куршумите му, така че се затича на зигзаг, за да му попречи да се прицели добре. Искаше да завие при 45-та улица и да се вмъкне във фоайето на „Мет Лайф“, където охраната щеше да й помогне. Освен това станция „Гранд Сентръл“ беше пълна с ченгета и служители от „Вътрешна безопасност“.
Тогава обаче се случи най-хубавото — пред знака „Стоп“ на 45-та спря полицейска кола.
— Ей! — извика тя. — 10-13!
Това означаваше „Полицай се нуждае от помощ“. Прозорецът на шофьора беше спуснат и когато Ники се намираше на десет метра от колата, той се обърна с лице към нея.
— Хийт, влизай!
Беше Дзверът. Тя се зачуди да не би все още да я охранява, но това бе малко вероятно. Просто късмет, може би? Едва ли, това не беше неговият район. Когато стигна до колата, тя би спирачките, забелязала пистолета в скута му, който сочеше право към нея.
— Влизай — повтори той.
Хийт изчисляваше шансовете да не я улучи, ако се шмугне зад задницата на колата, когато зад нея изникна ръка в черна ръкавица и притисна кърпа към носа и устата й.
Ники усети сладък вкус и припадна.
Роули се върна на телефона и съобщи на Руук, че няколко души са се обадили на 911, за да съобщят, че мъж със скиорска маска преследва жена в близост до станция „Гранд Сентръл“. В момента Очоа разгласяваше по радиостанцията, че жената е Ники Хийт и Роули смяташе, че докато Руук стигне до мястото, околните улици ще бъдат пълни с полицейски коли.
В превод това означаваше, че няма да постигне кой знае какво, ако отиде, но тъй като там я беше чул за последно, той продължи надолу по „Бродуей“. Докато чакаше на светофара при „Кълъмбъс Съркъл“, сърцето му заблъска, когато сравни преследвача със скиорската маска с мъжете, които бяха подредили Хорст Мюлер в апартамента му. Преживяваше обаждането на Ники отново и отново — вълнението й заради онова, което беше открила и внезапната атака, при която сигурно бяха отнели или строшили телефона й.
Руук прегледа последните си обаждания — дали напук, дали по навик, Ники му се беше обадила от стария си телефон. Което означаваше, че онзи, който й беше дал, може би все още е у нея. Зачуди се така ли е и дали го е включила, след което извади своя и започна да се чуди как, по дяволите, да включи GPS-а.
Когато се свести, слепоочията й туптяха, чувстваше се така, сякаш е под вода. Главата сякаш бе твърде тежка за врата й, освен това не усещаше ръцете и краката си.
— Идва на себе си — чу се глас, който сякаш идваше от друго измерение. Хийт се опита да отвори очи и светлината от ярките флуоресцентни тръби над главата й ги прободе така жестоко, че тя веднага ги затвори отново.
Какво бе зърнала през този кратък миг? Намираше се в индустриално помещение, може би работилница или склад. От неравните стени стърчаха болтове, виждаха се метални рафтове, пълни с кутии и… инструменти, и някакви резервни части. Още един поглед би й разкрил повече, но не и ако пак трябваше да се взира в проклетите лампи. Опита се да се обърне, но не можа, така че извърна глава встрани и надникна отново. Подпрян на една пейка, все още с униформа, Харви се беше привел напред и я наблюдаваше. Носеше сини гумени ръкавици. Смущаващата картина предизвика известен прилив на адреналин и мъглата в главата й отчасти се вдигна. Тя спусна клепачи и мислено сгълча сама себе си, че не е прозряла по-рано факта, че Дзверът не я следва, за да я защити, а за да я държи под око. Харви се беше спотайвал точно пред очите й. Ники си спомни как му занесе вафлите на г-жа Борели и стомахът й се сви.
Из стаята се движеше още някой. С огромно усилие Ники извъртя очи и разпозна якето на мъжа, който я беше сграбчил на „Вандербилт“. И той носеше сини ръкавици, но не и маската си, което беше още по-тревожно — означаваше, че вече му е все едно че Ники може да го разпознае. Обърна се, дойде при нея и наведе лице към нейното.