— Ехо, Хийт, събуждай се вече — каза Дъч Ван Мийтър.
Тя се опита да се извърне, но не можа и си даде сметка защо. Не беше от хлороформа — и на ръцете, и на краката й имаше белезници. Хийт с мъка вдигна глава — бяха я оковали върху чифт кръстосани дъски, импровизирана версия на кръста на свети Андрю.
— Точно така — кимна Ван Мийтър, забелязал, че е осъзнала къде се намира. — И понеже си такъв печен детектив, сигурно сама знаеш какво следва.
Чу се изщракване, после — тихо жужене. Тя обърна глава към Дъч, който държеше заоблена стоманена палка с размера на изкуствен пенис. Върху пластмасовата й дръжка имаше бутон, а от нея излизаха два кабела, единият червен, а другият — черен.
— Голяма ирония, знаеш ли? Тия неща са измислени, за да облекчават болката. Гледай сега.
Тя трепна и извърна глава, очаквайки шока, но когато той допря уреда до ръката й, кожата й почти не изтръпна, а мускулът се сви съвсем леко.
— Едва ли е нужно да ти казвам какво още може това чудо.
Дъч отдръпна палката и я изключи.
— И така, по кой начин ще се разберем, по лесния или по трудния? — Ники не отвърна. — Добре, да видим. Първо по лесния. Къде е записът?
Тя се обърна с лице към него.
— Това е лесно — не знам.
Ван Мийтър кимна и каза на Дзвера:
— Никога не ни улесняват, а, Харв?
— Детектив Хийт, един съвет — обади се Харви. — Кажете му, за да се свърши по-бързо.
— Прав е. С болка или без болка, ти избираш.
— Казах ти истината, не зная.
— Да видим така ли е.
Дъч седна на един работен стол с колелца и включи палката.
Жуженето започна отново, този път — малко по-силно.
— Ще започнем полека, за да ти дадем възможност да се вразумиш.
Той докосна ръката й на същото място, само че този път вибрацията беше по-силна. Лакътят й се сви въпреки волята й и не се отпусна, преди Дъч да отдръпне уреда.
— Сега беше на ниска степен — уведоми я той. — Хрумна ли ти нещо ново?
— О, да — каза тя. — Сетих се за Сентръл Парк, когато Харви така удобно ме изтърва. Кой караше джипа?
— Дейв Инграм — отвърна Дзверът от другия край на стаята. — Петнадесет години в „Спешни услуги“, страхотен стрелец, а ти го очисти с късметлийски изстрел.
Дъч завъртя стола си към него.
— Дейв прояви несръчност.
— Подцени ме — каза Хийт и хвърли бунтарски поглед на Ван Мийтър.
— Е, аз не съм, затова играчката ми има толкова много настройки.
Той завъртя копчето и жуженето се усили. Хийт се опита да пренебрегне ужасяващия звук и втренчи мрачен поглед в Дъч.
— Какво е заснел Алън Баркли? Какво има на записа и струва ли си да убивате всички заради него?
Детектив Ван Мийтър се изкиска.
— Няма да говорим ние, а ти.
Очите й се стрелнаха към палката, която сега беше на сантиметри от лицето й.
— Харви — попита Дъч, — всички ли проговарят накрая?
— Всички.
— Да — кимна Дъч. — Всички до един. Немецът предаде свещеника. Свещеникът предаде Монтроуз. — Той млъкна за малко. — Монтроуз… него нямахме възможност да го амбицираме. Реши да се прави на герой, така че му приложих обратна дискриминация37. Точно тук.
Той рязко пъхна върха на палката под брадичката на Ники и електричеството я разтресе неконтролируемо, а челюстта й така се стегна, че зъбите й заскърцаха. Също толкова рязко Дъч отдръпна уреда.
Хийт отчаяно си пое въздух и усети, че й се повдига. Солта от собствената й пот пареше на очите й.
Когато отново можеше да говори, тя каза:
— Вие сте били, нали? Направили сте нещо на момчето на Хъдълстън. Вие сте го убили.
Ники вдиша дълбоко — имаше чувството, че се дави.
— Това е заснел Баркли, нали?
— Ники Хийт, следовател до последно. Вързана си, изтезаваме те, но ти задаваш въпросите. — Дъч размаха палката пред очите й и каза: — Аз имам един-единствен. Знам какво има на записа, интересува ме само едно. Къде е?
Руук знаеше, че е безполезно, но й остави още едно съобщение. Докато натискаше бутона с червената слушалка, си даде сметка, че вероятно задоволява собствената си нужда от контакт, въпреки че отсреща няма никой. „Не“, каза си той. „Ако й оставя съобщение, може би ще оцелее, за да го чуе.“
37
Форма на дискриминация срещу членове на превъзхождащата или преобладаващата обществена група в полза на малцинствена или исторически непривилигирована група с цел изравняване на шансовете за реализация. — Бел.прев.