Хийт обърна нова страница.
— Искам имената на всички, които са били там късно снощи, от 6 часа нататък. Господари, господарки, клиенти.
— Сигурен съм, че искате — каза адвокатът, — но „Роби на удоволствието“ е дискретен бизнес, защитен от правото на поверителност и клиентската тайна.
— Простете, г-н Полц, но клиентската тайна се отнася за адвокатите и лекарите, не за хора, които се маскират и си играят на чичо доктор. — Хийт отново се обърна към управителката. — Роксан, в клуба ви е умрял човек. Ще ни съдействате ли, или да затворим „Роби на удоволствието“, докато оценим условията за безопасност и хигиената там?
Ники блъфираше само донякъде. И да получеше разрешение да затвори клуба, щеше да е за кратко, но един бърз оглед на състоянието му — стара боя, евтини мебели, несръчни кърпежи и пренебрегнати камери за наблюдение — й подсказа, че печалбите на Роксан са много малки и дори една седмица без клиенти ще й навреди. Оказа се права.
— Добре, ще ви кажа името й — каза тя, след като адвокатът отново й кимна. — Истината е, че сега имам само една домина. Другите ме напуснаха преди два месеца, преместиха се в по-скъпи клубове. — Роксан Полц сви рамене и латексовият костюм изскърца. — Казвам ви, бизнесът със садо-мазо е голямо страдание.
Ники инстинктивно зачака остроумната вметка на Руук. Откакто беше заминал, го правеше постоянно. Какво ли би изплюл? Доколкото го познаваше, нещо като „Страхотно мото би излязло от това!“. Тя си представи запалена кибритена клечка, която превръща снимката му от „Льо Сирк“ в пепел.
След като Роксан й даде името и номера на домината, Хийт я попита за клиентите.
— Това го знае тя — отвърна управителката. — Плаща ми, за да използва помещенията ми, все едно е фризьорка. Сама записва часове на клиентите си.
— Роксан, можете ли да ми кажете къде бяхте снощи между 6 и 11 часа? — попита Ники, разширявайки часовия прозорец, защото все още не беше получила официалната версия от Лорън Пари.
— Да, мога. Вечерях, а после отидох на кино със съпруга ми.
След като си записа името на ресторанта и на филма, Хийт попита:
— Съпругът ви ще го потвърди ли?
Сими Полц кимна.
— Естествено, че ще потвърдя.
Ники хвърли поглед от дъртака към Роксан и си отбеляза нещо друго, този път на ум. Отбеляза си да не си прави изводи предварително. Не и в Ню Йорк сити. Нима не беше научила този болезнен урок от Руук?
Обади се на детектив Очоа, за да открие домината, докато Роксан и мъжът й все още са в „Разпити“ и не могат да я предупредят. Хийт им даде да огледат няколко снимки на осъдени за тежко сексуално насилие — знаеше, че това ще ги занимава и то така, че да не й се пречкат. Очоа се намираше само на няколко пресечки от адреса на Андреа Боум в Челси и след петнадесет минути се обади да доложи, че според съквартирантката й г-ца Боум била на почивка още от уикенда.
— Каза ли къде? — попита Ники.
— В Амстердам — отвърна Очоа. — Градът, не улицата.
— Представи си само. Една домина в Амстердам.
— Да — съгласи се той. — Звучи ми като служебно пътуване, мен ако питаш.
— Обади се в митницата, провери паспорта й и се увери, че е заминала — каза Хийт. — Макар че ми се струва, че алибито й е солидно. От снимката на свещеника излезе ли нещо?
— Нищо. Обаче обиколката на клубовете не беше пълна загуба на време. Разпитвам най-вече пасивни типове и самочувствието ми ужасно се вдигна.
Хийт нямаше търпение да разбере какво е станало в жилището на пастора, но Лорън Пари й прати есемес, че е приключила с аутопсията на отец Граф, така че тя изчака да стигне до колата, преди да се обади на Хайнзбърг.
— Какво става, Ники? — попита тя.
— Карам към Съдебна медицина и се чудя какво откри през последния час и половина.
Хийт не прикри досадата в гласа си особено добре — дразнеше я, че се налага да я гони, за да разбере какво става. Едно от по-особените качества на Шарън Хайнзбърг беше, че пропуска доста неща, така че дори коментарът на Хийт да беше хаплив, тя едва ли го беше усетила.
— Какво ще кажеш на онова копеле, писателят? — попита Хайнзбърг. — Ако някой мъж се занася с мен, не го пускам на бис, нали разбираш?