Ярбъро ахна и покри устата си с ръце, а очите й плувнаха в сълзи.
— Детектив Хийт — обади се Аткинс. — Имам чувството, че прекалявате.
— Съжалявам сър, но няма лесен начин да го кажа.
— Но това са клюки! — възрази началник „Личен състав“ и подаде кърпичка на Филис.
— Които лично потвърдих — отвърна Хийт.
Заместник-комисар Аткинс каза:
— Продължете.
— Джереми Дру, който признава, че е нападнал и убил Ейми Ярбъро, е екстрадиран през 2002-ра и излежава доживотна присъда в затвора „Синг Синг“, където го посетих вчера. Той потвърди онова, което чух от информатора си — че семейство Хъдълетън са платили няколко милиона долара на родителите му, които били инвалиди, за да го убедят да скрие, че в груповото изнасилване на плажа е участвал и Джийн Хъдълстън младши.
— Защо го е казал на вас? — попита заместник-комисарят по юридическите въпроси.
— Родителите му са починали, а той е станал силно религиозен. Това беше първата му възможност да успокои съвестта си. Между другото, проверих в митницата — паспортът на Хъдълстън потвърждава, че бил в Бермуда и че е напуснал острова с първия сутрешен полет след откриването на трупа на Ейми. Знаеш ли, Филис, дори след като разбрах, че Джереми Дру не е бил сам с дъщеря ти онази нощ, не исках да повярвам, че ти стоиш зад всичко това. Само че онзи круиз, на който се беше записал Монтроуз, не ми излизаше от главата. Мъж в траур да отиде на пътешествие за необвързани, при това докато кариерата му е в опасност и провежда тайно разследване? Обадих се на агентката и разбрах, че пътуването е било до Бермуда.
Докато най-добрите умове в Нюйоркската полиция обмисляха мотива, Филис Ярбъро заговори и ги стресна.
— Ники… — започна тя и поклати разочаровано глава. Гласът й беше дрезгав и хаплив. — Не мога да повярвам, че си способна на такова нещо. Нима се опитваш да ме превърнеш в жертва втори път заради някаква таблоидна конспиративна теория?
— Съжалявам за загубата на дъщеря ти, знаеш това, но това вече не е теория. Късчето кожа под нокътя на отец Граф е от калъфа за белезници на Харви Балънс, а парченцето от копче, открито на местопрестъплението, е от една от ризите му. Харви е в болницата и говори — за теб и за парите, които си предложила на пет ченгета през 2004-та, за да се погрижат за Хъдълстън.
— Детектив Хийт, стига — каза Ярбъро, опитвайки се да възстанови спокойствието и резервираността си и да се постави в позицията на съдия, а не на обвиняем. — Нека престанем с всичко това, моля ви. Знаете, че престъпниците са готови да кажат какво ли не, за да сключат сделка. Това са слухове и спекулации. Какво стана с онази Ники Хийт, която работи само с доказателства?
— Доказателства — повтори Хийт, отиде до вратата и леко почука, а в стаята влязоха Лъвел и Делонгпри. Докато следователите от „Вътрешни разследвания“ заобикаляха масата на път към големия телевизор с плосък екран на стената, Ники мъчително преглътна при ужасния спомен за парамедиците, които разрязаха ризата на Руук, разкривайки медальон със свети Кристофър, който не беше виждала преди. След това тя изслуша последното му съобщение, в което я умоляваше да му се обади, защото записът е у него. Ники го запази — това бяха последните му думи, преди да го прострелят. После разгледа бижуто, което не беше просто висулка, а медальон с капаче, в който бе скрита черна micro SD карта с размера на нокът.
Лъвел настрои DVD плейъра, изправи се и зачака.
— Нека ви опиша контекста — продължи Хийт. — Денят на загиналите във войните, 2004-та година. Алън Баркли, професионален оператор, който снима видеоматериали за новините, решава да последва Джийн Хъдълстън младши, който току-що е излязъл от нощен клуб в Касапския окръг. Хъдълстън току-що е излязъл от клиника за наркомани — за пореден път — и Баркли го проследява до Бронкс с надеждата да заснеме как лошото момче си купува дрога. И той, и Хъдълстън са се забъркали в нещо далеч по-сериозно. Гледайте.
Лъвел включи плейъра, а Делонгпри изгаси лампите.
Камерата беше в движение още в началото на записа. Първо изникна контролно табло, после кадърът се разми, докато операторът излизаше от колата, без да престава да снима, и пресече някаква тъмна улица. Това са кадрите, които редакторите изрязват от „Ченгета“.