Първото, което направи Хийт, когато влезе в стаята на Руук в реанимацията, беше да провери екрана за сърдечната дейност. Окуражена от равномерния ритъм, тя застана до леглото и взе ръката му. Стисна я леко и зачака, но усети единствено топлината му. И това беше нещо. Наведе се внимателно над дихателните тръби и го целуна по челото, което й се стори сухо. Очите му бяха затворени, но когато клепките му потрепнаха, тя отново взе ръката му в своята. Нищо. Явно един от двама им сънуваше.
Изтощена след края на деня, тя придърпа пластмасовия стол до леглото, седна и зажумя, за да си почине. Час по-късно се събуди, стресната от вибрациите на мобилния си телефон. Беше есемес от Очоа, който току-що беше получил потвърждение от балистичната експертиза, че куршумът, изваден от водния резервоар, е на Монтроуз, от резервния му пълнител. Ники го поздрави и докато натискаше „Изпрати“, в стаята влезе сестрата, за да зареди системата с разтвор. Тръгна си, но се върна само миг по-късно. Остави на таблата кутийка портокалов сок и една вафла за Ники и отново излезе.
Хийт остана още час, като просто наблюдаваше как се надигат и спадат гърдите му, благодарна за чудото и напълно сигурна, че той никога няма да престане да я подиграва за това. Ако оживееше.
Изяде закуската си, докато гледаше новините в 11, а после изключи звука на телевизора. Бяха съобщили, че вече в цял Манхатън има парно и тя можеше най-сетне да се прибере в апартамента си. Ники се замисли за леглото си… и за ваната, която я очакваше. Стана и взе палтото си, но не го облече. Вместо това извади от джоба му книга с меки корици и отново седна.
— Готов ли сте за малко интелектуална стимулация, г-н Руук? — попита Хийт, като вдигна очи към него, а после отново ги наведе към корицата. — „Замъкът на нейния вечен копнеж“, от Виктория Сейнт Клеър. Харесва ми това заглавие.
Тя разтвори романа и започна да чете на глас:
— Лейди Кейт Сакет безнадеждно се взираше от прозореца на каретата си, която се клатушкаше по калния неравен път, опасващ фамилните й владения в Северните земи. Когато вдигна очи към мрачния силует на замъка, построен сред острите скали, един младеж на кон се изравни с прозореца й. Беше привлекателен по начин, който й подсказа, че би очаровал по-наивна жена само за да се забавлява, а после да изчезне. „Добро утро, милейди“, поздрави я той. „В опасни гори навлизате. Ще позволите ли да ви придружа?“
Хийт нежно вплете пръсти в тези на Руук, отново се вгледа в дишането му и продължи, щастлива да му чете вечно.