— О.
Прииска й се да излезе в коридора, но от уважение към скърбящите семейства и заради собственото си чувство за благоприличие, Ники категорично отказваше да използва мобилния си телефон в общите части на тази сграда. Затова седна на свободния стол и се приведе в кабинката, пределно наясно, че това не й осигурява особено уединение.
— Благодаря ви. Съжалявам, сварихте ме малко неподготвена.
— Няма проблем. Не само оценките ви са отлични — виждам, че работата ви до момента е безупречна. Добрите ченгета като вас трябва да се издигат, имаме нужда от това.
Тя сви длан около микрофона.
— Още веднъж, г-н Хамнър…
— Зак.
— Зак, оценявам милите думи.
— Както казах, няма проблем. Вижте, обаждам се, защото искам да се уверя, че ще се отбиете да се видим, когато дойдете да разпишете вашето копие от резултатите.
— Ъ-ъ, разбира се — каза тя и внезапно й хрумна нещо. — В „Личен състав“. Вие обаче не сте там, нали?
— О, разбира се, че не. Работя на горния етаж, при заместник-комисаря по юридическите въпроси. Повярвайте ми, и без друго всичко минава през моите ръце — самодоволно каза той. — Кога да ви очаквам?
— Ами, в момента съм в Съдебна медицина, работя по нов случай.
— Ясно — каза той, — свещеникът.
Начинът, по който го каза, остави Ники със силното впечатление, че Зак Хамнър обича да демонстрира, че знае всичко. Че е наясно с всички отговори. Типичният Важен Мъж. Какво ли искаше от нея?
Мислено прегледа графика си — аутопсия… Монтроуз, поне така се надяваше… среща с отряда… къщата на пастора…
— Утре добре ли е?
— Надявах се да е днес. — Той направи пауза и когато тя не отговори, продължи. — Утре съм много зает. Да се видим рано. За закуска.
Даде й името на една закусвалня на „Лафайет“, каза, че ще я чака там в седем и след като отново я поздрави, затвори.
— Някакви новини от пътешественика? — попита патоанатом Лорън Пари и вдигна очи от компютъра в кабинета до помещението за аутопсии. Носеше задължителния защитен костюм, който както обикновено бе украсен с кървави пръски и телесни течности. Долови реакцията на Ники и взе предпазната маска от стола до нея.
— Ще седнеш ли?
— Не, добре съм — отвърна Хийт, която тъкмо бе облякла чистата престилка, която даваха на посетителите, подпря се на стената на тясното преддверие и погледна през стъклото, взирайки се в масите, наредени пред нея. На най-близката, номер 8, беше покритото с чаршаф тяло на отец Джералд Граф.
— Лъжкиня — каза най-добрата й приятелка. — Ако изглеждаш така, когато си добре, никога не ми се показвай, когато си зле.
Ники отново насочи поглед към Лорън.
— Добре, нека добавя — ще се оправя. Предполагам.
— Плашиш ме, Ники.
— Добре де, добре…
Хийт разказа на Лорън за изненадата, която преживя сутринта — триумфалното завръщане на Руук в Готъм, за да отпразнува успешното изпълнение на задачата си, при което не само не се беше сетил за нея, а — добавяйки и обида към болката — дори не се беше обадил, за да й каже, че се е прибрал.
— Ох — свъси чело Лорън. — Това пък какво е, как смяташ? Нали не мислиш, че той…
Тя млъкна и тръсна глава.
— Какво? — попита Ники. — Че е забил някоя друга? Можеш да го изречеш. Да не мислиш, че не съм се чудила? — Ники пропъди няколко мрачни мисли. — Ако имаш достатъчно време, успяваш да си представиш какво ли не, Лор. А след месец отваряш вестника и хоп — те са се сбъднали. — Тя се отблъсна от стената и изправи гръб. — Достатъчно. Той се е върнал — ще изясним това. — Макар и неизказани, съмненията й бяха лесно доловими. — За теб и Очоа обаче много се радвам.
Изненадана, Лорън остави работата си, но после се усмихна. Разбира се, че не би могла да скрие романса си от Ники.
— Да, нещата с Мигел вървят добре.
Докато вървяха към вратата, Ники каза:
— Нали знаеш, че може и да се науча да те мразя?
Другите двама патоанатоми имаха клиенти на първата и третата маса и докато влизаше в помещението за аутопсии, Ники безмълвно повтори мантрата, която бе научила от Лорън при първото си посещение преди години. „Дишай през устата, мозъкът ти ще се подлъже.“ Както винаги, Хийт си каза „Почти… но не съвсем“.
— Искам да ти покажа няколко бързи открития и една-две аномалии — каза патоанатом Пари, когато се приближиха до тялото на Граф.