— Разбира се, че не — отговори тя и забеляза, че той си играе с лепенката на кокалчето си. — Тече ви кръв.
— Това ли? Нищо ми няма. Тази сутрин Пени ме ухапа, докато разресвах един възел на лапата й. — Той се изправи и каза: — Така върви животът ми, Ники Хийт. Собственото ми куче се обърна срещу мен.
Докато вървеше към бюрото си, на Хийт й се струваше, че крачи под вода, обута в оловни ботуши. За малко щеше да унищожи отношенията си със своя ментор и единствено неговият подход към неловката среща й попречи да го направи. Човешко е да се греши, но за Ники беше извънредно важно да не прави грешки. Ядоса се, че е допуснала клюките да я разсеят и реши да се съсредоточи върху работата си, за да не допуска да я завърти въртопът на слуховете.
На монитора й просветна икона, която я уведоми, че случаят, който беше поискала от архивите, е пристигнал. Доскоро получаването му би отнело поне ден или поне лично посещение, за да ускори нещата, но благодарение на дигитализацията на всички документи, която дължаха на заместник-комисар Ярбъро — техническият пионер, отвел полицията в новия век, — PDF-ът от разследването през 2004-та се оказа в ръцете на детектив Хийт минути, след като го поиска.
Тя отвори файла, в който се описваха подробностите около убийството на Джийн Хъдълстън младши — блудният син на спечелилия Оскар всеобщ любимец, чието единствено дете, отгледано в богатство и привилегии, се превърна в алкохолик, изритан от два колежа заради секс скандали и употреба на наркотици, и накрая бе убит. Първо Ники потърси снимки на изгарянията, споменати от Лорън Пари, но не откри никакви. По навик погледна списъка със следователите, за да провери дали не познава някои от тях. Зърна името на главния детектив и в стомаха й запърхаха пеперуди.
Хийт се отпусна в стола си и се втренчи в екрана.
Три
Първото, което направи Хийт, след като натисна малкото червено квадратче и затвори файла „Хъдълстън“, беше да се обади на Лорън Пари. Реши да не го обмисля много, защото можеше да се разколебае и въздържи. Именно така добрата полицейска работа отива на вятъра. Събирай факти, но вярвай на усета си. Особено когато става дума за това кои факти да събереш.
— Толкова скоро? — каза Лорън, след като вдигна. — Да не си забравила нещо? Само не казвай, че си си оставила ключовете. Случвало се е вече и повярвай ми, не искаш да ти казвам къде съм ги намирала.
— Права си, не искам. — Въпреки че в момента беше сама в своята част на общия офис, Ники хвърли поглед през рамо, преди да продължи. — Слушай, видях колко бяхте заети всички във В-23 тази сутрин…
— Да, да, какво искаш да ти придвижа по-бързо?
— Якичката на свещеника. Онази с петното от кръв. Може ли да я избуташ най-отпред?
— Да не би вече да си погнала някого?
Пред очите на Ники все още беше превързаният пръст на капитан Монтроуз. Щеше й се да каже „Надявам се, че не“, но отвърна:
— Кой знае? Целта ми е най-вече да елиминирам няколко възможности.
Преди патоанатомът да отговори, Ники чу шумолене на хартия.
— Добре, мога да избързам. Обаче нали знаеш, че все пак ще отнеме време?
— Да започваме веселбата тогава.
— Ще дам пълна газ — изкиска се Лорън и продължи: — Така и така говорим, да знаеш, че току-що ти пратих доклада си. — Ники провери електронната си поща и видя, че имейлът е пристигнал и я очаква. — Обърни внимание на една бележка, която добавих допълнително. От „Събиране на улики“ минаха стаята за изтезания с прахосмукачка и откриха няколко косъма, но освен това е изникнало и парченце от нокът. — Ники си припомни огледа на мъртвия свещеник, докато лежеше на рамката и се сети, че ноктите му не бяха начупени. Приятелката й специално подчерта това. — Току-що погледнах тялото още веднъж. Не открих нацепване нито на ноктите на ръцете, нито на краката.
— Значи може да е от онзи, който го е обработвал — каза Ники. — Ако приемем, че не е остатък от предишен сеанс.
Тази възможност можеше да задържи доказателството извън съда, но щеше да им предостави следа при разследването. Преди да затворят, Лорън предложи да придвижи и този тест напред във времето.