Очите на възрастната жена бяха подути и зачервени, но погледът им бе ясен и изпълнен със сила.
— Искам да ви помогна да откриете виновника. Готова съм.
— Да поговорим за последния път, когато видяхте отец Граф, както и за периода преди това. Извинявам се, ако вече сте го обсъждали с детектив Хайнзбърг.
— Не, нищо такова не ме е питала — каза г-жа Б. Хайнзбърг демонстративно заразлиства тефтера си.
— Казахте, че за последен път сте го видели вчера в 10 или 10:15 — каза тя, цитирайки информация, която вече се съдържаше в доклада за изчезването. Ники обаче само се усмихна на старицата и каза:
— Добре, да започнем оттам.
След като половин час внимателно задава въпроси за последните часове и дни на отец Граф, Хийт доби представа за последователността на събитията не само сутринта, а и през няколкото седмици преди изчезването на пастора. Той се оказа човек на навика, поне рано през деня. Ставал в 5:30 за сутрешната молитва, отварял портите на църквата в 6:30, в 7:00 заставал пред олтара за литургията, а г-жа Борели му сервирала закуската в 8 без 10.
— Подушеше ли бекона, приключваше проповедта — каза тя, утешена от спомена.
Останалата част от деня на свещеника включвала администраторска работа, посещения при болните и срещи с няколкото активистки групи, в които членувал. Икономката потвърди, че е спазвал този режим и през изминалите няколко дни. Е, почти:
— Започна да излиза по-късно за обяд и да се бави повече. Освен това няколко пъти закъсня за вечеря, което не беше в негов стил.
Хийт допи кафето си и си отбеляза нещо.
— Всеки ден ли? — попита тя.
— Нека помисля. Не, не всеки ден.
Ники изчака жената да помисли и си записа дните и часовете, които г-жа Б. си припомни, докато й сипваше втора чаша.
— Ами вечерите?
— Изповедите винаги бяха от 7 до 7:30, макар че напоследък нямаше много клиенти. Времената се променят, детективе.
— А след изповедите?
Лицето на икономката порозовя и тя размени местата на захарницата и каничката с мляко върху подноса.
— О, понякога четеше, гледаше стар филм по телевизията или се срещаше с миряните, ако някой имаше нужда от съвет. Наркотици, бити жени, такива работи.
Ники усети, че тя се опитва да се изплъзне и опита другояче.
— Ами когато не работеше? Как си почиваше?
Лицето й почервеня още малко и тя каза на каничката:
— Вижте, не искам да говоря зле за него, и той беше човек като всички нас, но отец Джери обичаше алкохола и почти всяка вечер си пиеше уискито в „Месинговият харпун“.
Хийт си записа, за да проучи и това. Ако е ходил редовно на бар, това щеше да я насочи ако не към заподозрени, то поне към приятелите или поне познатите му по чашка, които може би познаваха черти от характера на падрето, за които възрастната жена не подозираше.
Накрая Ники стигна до неудобния въпрос, който знаеше, че трябва да зададе.
— Тази сутрин ви казах къде открихме трупа. — Засрамена, г-жа Борели едва забележимо кимна. — Имате ли представа дали… отец Граф е имал нещо общо с този начин на живот?
Жената за пръв път се ядоса. Лицето й се вкамени, а очите й приковаха тези на Хийт.
— Детективе, този мъж бе положил клетва за въздържание. Беше божи човек, който служеше на Господ и водеше живот, изпълнен с лишения, целомъдрие и подчинение.
— Благодаря ви — каза Ники. — Надявам се разбирате, че бях длъжна да попитам. — Тогава тя смени скоростите, огледа записките си и каза: — Забелязвам, че вчера, денят, когато сте го видели за последно, както и завчера, е излязъл веднага след закуска, вместо да отиде на обичайните си срещи и да работи в кабинета си. Имате ли представа на какво се дължи промяната?
— Хмм, не. Той не каза.
— Попитахте ли го?
— Да. Рече да не се бъркам. Шегуваше се, но и не се шегуваше.
— Забелязахте ли промяна в настроението му?
— Забелязах. Държа се по-остро с мен. Например шегата да не се бъркам. Отец Джери, такъв, какъвто го познавам, би казал такова нещо, а аз бих се засмяла в отговор. Той също. — Тя стисна устни. — Определено беше напрегнат.
Хийт трябваше отново да настоява.
— И вие нямате представа на какво се е дължало напрежението? — Когато жената поклати глава, тя попита: — Някой да е спорил с него? Да са го заплашвали?