— Не и през последните няколко дни, доколкото си спомням.
Странен отговор за жена, която сякаш си спомняше абсолютно всичко за него. Ники си отбеляза по-късно да се върне на това.
— Някакви проблеми в църквата?
— В църквата винаги има проблеми — изкиска се г-жа Б., — но не, нищо необичайно.
— Да са се появявали нови хора? Непознати, някой да е идвал по никое време, такива неща?
Тя потърка брадичката си и поклати глава.
— Съжалявам, следователю.
— Недейте така — каза Ники. — Справяте се чудесно.
Умората и стресът от травмата започваха да изтощават възрастната жена. Преди да е отпаднала съвсем, Хийт отвори плика със снимките, които Роули беше извадил от записа в „Роби на удоволствието“. Икономката сякаш се зарадва, че й възлагат различна задача. Почисти очилата си и внимателно огледа всяко от лицата, преди да поклати глава и да премине към следващото. Точно преди да ги преполови, Хийт забеляза някаква реакция — не беше силна, но тя сякаш се поколеба. Ники хвърли поглед към Хайнзбърг, която кимна — и тя го беше забелязала.
— Нещо познато, г-жо Борели?
— Не, засега не — отвърна тя, но погледна снимката още веднъж, преди да я обърне и да продължи. Щом приключи, каза, че никой не й изглежда познат. Ники имаше чувството, че г-жа Борели скоро ще отиде да се изповяда.
Излязоха от кухнята и Хийт я помоли да я разведе из жилището, за да погледне лично вещите, които са били разместени.
— Къде стоеше липсващият медальон на свети Кристофър?
Преди икономката да успее да отговори, Шарън Хайнзбърг припряно се постара да докаже, че не е излишна:
— В спалнята.
— Преди да се качим — каза г-жа Борели, — искам да ви покажа нещо.
Подкани ги да я последват, въведе ги в кабинета и посочи към един шкаф, върху който седеше и телевизорът.
— Казах за това на колегите ви. Щом дойдоха, огледах и забелязах, че вратата е съвсем леко притворена. Погледнете вътре.
Ники беше на път да я спре, но забеляза, че и от вратата, и от стъклената витринка вече са били взети отпечатъци. Вътре имаше два рафта — долният бе пълен с книги, както с твърда, така и с мека корица. Горният бе напълно празен.
— Всичките му филми са изчезнали.
— Какви филми бяха? — попита Хийт. Забеляза, че телевизорът стои върху древен видеомагнетофон, до който беше поставен компактен преносим DVD плейър, от който стърчаха червени, жълти и бели кабели.
— От всичко по малко. Обичаше документални, някой му беше дал „Гражданската война“ на Кен Бърнз. Взели са го. Знам, че имаше „Еър Форс 1“. „Да се махаш от самолета ми!“8 Гледаше го отново и отново… — Тя поклати глава, несъмнено скътвайки спомена за мъртвия пастор, и отново насочи поглед към опразнения рафт. — Да видим, имаше и няколко записа от Пи Би Ес, най-вече телевизионен театър. Останалите бяха лични неща, основно записи от сватби, получени от миряните. Както и от маршовете и протестите, на които ходеше — тях ги снимаше сам. О! Погребението на папата. По този случай отиде във Ватикана. Предполагам, че и него са взели. Ценно ли е, детективе, някой би ли го откраднал?
Ники отвърна, че всичко е възможно и я помоли да й напише списък с филмите, които си спомня. За архивите, а и, колкото и невероятно да беше — в случай че някой от записите изникнеше у някого или пък на битпазара.
От „Събиране на улики“ почти бяха приключили на горния етаж, така че трите успяха да огледат цялата къща, с изключение на тавана — все още го обработваха. Един от изводите на детектив Хайнзбърг беше точен, а именно че г-жа Борели възприема работата си като мисия. Знаеше къде се намира всяко нещо, защото тя го беше сложила там и се грижеше да е почистено и на мястото си. Аномалиите бяха труднозабележими и случаен посетител би ги пропуснал, но за жена, която подравняваше ръбовете на потниците в чекмеджетата и идеално лъснатите обувки на пода на дрешника, всяко разместване беше Смущение в Силата. С помощта на отлично тренирания й поглед Хийт си даде сметка, че някой определено е преровил жилището на свещеника и че явно става дума за професионалист.
Това разкриваше съвършено нови хоризонти. Определено хвърляше съмнения върху хипотезата, че смъртта на пастора се дължи на сеанс с доминантен партньор, който е стигнал твърде далеч. Ники знаеше, че не бива да изпреварва събитията, но тая работа с изтезанията, както и претърсването на жилището, се очертаваше не толкова като проява на по-особени сексуални предпочитания, колкото като опит да бъде открито нещо. Но какво? И защо капитан Монтроуз бе идвал да претърсва предишната вечер?
8
Думи на президент Джеймс Маршал, изигран от Харисън Форд във филма „Еър Форс 1“. — Бел.ред.