Хийт отиде при главния следовател от „Събиране на улики“, Бениньо ДеХесус, който излизаше от банята на отец Граф, където току-що беше описал и прибрал лекарствата от шкафчето му. Той й каза какво са открили и потвърди думите на г-жа Борели — липсващи видеозаписи, преместени дрехи, леко притворени врати и откраднат медальон.
— Открихме и още нещо — каза ДеХесус и посочи тъмнокафявата кадифена кутия на скрина на свещеника, отворена така, че да се вижда светлокафявата сатенена подплата.
— Тук ли е бил медальонът? — попита Ники.
— Да — отвърна г-жа Борели зад гърба й. — Отецът толкова държеше на него.
Следователят от „Събиране на улики“ вдигна празната кутия.
— Открихме нещо малко необичайно.
Хийт познаваше детектив ДеХесус, харесваше го и бе работила с него достатъчно пъти, за да схване намека. Когато Бениньо кажеше, че нещо е малко необичайно, най-добре беше да му обърнеш сериозно внимание.
— Под покривчицата. — Когато Ники се поколеба, той добави: — Спокойно, взел съм отпечатъци, описал съм всичко и съм направил снимки.
Ники вдигна дантелената покривка върху плота. Под нея имаше малко късче хартия, точно на мястото, където се бе намирала кутията. ДеХесус го хвана с пинсетите си й го вдигна, за да може Хийт да го прочете. На него имаше телефонен номер, записан на ръка.
— Г-жо Борели, този номер познат ли ви е? — попита Ники. ДеХесус пъхна хартийката в прозрачно пликче и й го поднесе на дланта си. Тя поклати глава.
— Ами почеркът? — попита Хийт. — Разпознавате ли го?
— Питате дали е на отец Граф ли? Не. И моят не е. Не ми е познат.
Докато Хийт записваше номера в тефтера си, един от другите техници изникна на вратата и кимна на ДеХесус. Той се извини и излезе в коридора, но скоро се върна.
— Детектив Хийт? Може ли за момент?
Към таванското помещение водеше спускаща се дървена стълба, която се прибираше в тавана. Ники се качи и видя ДеХесус и техника, който го беше извикал, приклекнали до стар мини хладилник. Подът до него бе осветен с фенерче. Те се разделиха, за да й направят място и техникът каза:
— Прахът по пода ми подсказа, че хладилникът наскоро е бил отварян, но не е включен.
Тя надникна вътре и видя три квадратни кутии от коледни бисквити, поставени една върху друга на белите телени рафтове. ДеХесус отвори капака на най-горната — беше пълна с пликове. Той извади един и й го подаде, за да го разгледа. Беше плик за църковни дарения, също като останалите. Пълен с пари.
— Може би си струва да проучите това — каза Бениньо.
Накрая на деня детектив Хийт събра хората си в общия офис, за да обнови информацията на дъската. Това беше ритуал, който не само й позволяваше да резюмира информацията, но й даваше възможност да обсъди различните теории с екипа си.
Вече беше нанесла дейностите на отец Граф, включително часовете в деня преди смъртта му, които бе прекарал неизвестно как.
— В календара му няма никаква полезна информация. Ако разполагахме с портфейла му, можехме да проверим картата за метрото и да видим къде е слизал, но и той липсва.
— Ами електронната му поща? — попита Очоа.
— Съвсем прав си — каза Хийт. — Щом от съдебна медицина приключат с компютъра му, вземи го и се отдай на четене. Знаеш какво да търсиш, не е нужно аз да ти обяснявам.
Опита се да не погледне към Хайнзбърг, но го направи и забеляза отегченото й изражение, преди да й обърне гръб, за да напише „Имейлите на Граф“ на дъската.
Роули й рапортува — по нейно нареждане бе отишъл до „Роби на удоволствието“, за да покаже копия от снимките на Роксан Полц. Тя разпозна трите домини, които бяха работили там — две в миналото, една понастоящем. Колкото до мъжете, управителката или не знаеше, или не искаше да каже кои са. След това, по собствена инициатива, детектив Роули обходил района около заведението, показвайки снимките на портиерите и из местните магазини.
— Нищо не открих — каза той, — но пък може да съм успял леко да премръзна. Температурите днес страхотно паднаха.
Огледът на Алеята на подземията също не бе довел до нищо. Очоа, Раймър и Галагър обиколили основните садо-мазо клубове, които се простираха на около двадесет пресечки от Мидтаун до Челси, но никой от служителите и посетителите не разпознал свещеника. Детектив Раймър каза: