Бедният Дон прекара само две минути на краката си, преди Хийт да го повали отново.
На срещата Ники видя един Монтроуз, когото не познаваше. Той затвори вратата и докато я заобиколи, за да седне зад бюрото си, вече я беше обвинил, че губи поглед върху случая. Тя го изслуша, но не можеше да откъсне очи от лепенката на пръста му, чудейки се чия е кръвта върху яката на свещеника, след като не е неговата собствена.
Дон отиде в ъгъла, взе кърпата и избърса потното си лице, а Ники енергично заподскача на едно място, нетърпелива да продължат.
Капитанът й беше казал:
— Днес следобед се разбрахме, че ще продължиш да разследваш садо-мазо елемента. Какво стана? Да не си яла гъби на обяд, затова ли ти хрумна да смениш ъгъла?
Тя се зачуди кой е мъжът, който й говори така. Нейният ментор, съветник и защитник през всичките тези години. Не беше бащата, когото никога не бе имала, но определено можеше да мине за чичо.
Дон се опита да я подведе. Отпусна безучастно ръце, за да я изненада, но после скочи, снишавайки лявото си рамо към кръста й и се опита да я повали. Тя отстъпи встрани и се засмя, когато ръцете му се сключиха около празното пространство и той се просна по лице.
— Получих информация, която разшири ъгъла, капитане — бе казала тя. Докато се чудеше какво да му разкрие и какво да премълчи — нещо, което никога преди не й беше хрумвало в присъствието на този мъж.
— Как например? Ще говориш с всички миряни, за да видиш кой смята, че в проповедите му не е достигал хумор? Ще разпиташ членовете на „Рицарите на Колумб“? Ще се отбиеш при архиепископа?
— Открихме пари — каза тя.
— Бяхме се разбрали — каза той, после се успокои малко и тя отново зърна капитана такъв, какъвто го помнеше. — Ники, моята работа е да ви ръководя и виждам, че тръгваш по странични пътища. Ти си чудесен следовател. И преди съм ти го казвал. Умна си, имаш интуиция, работиш здраво… Не познавам друг човек, който така успешно да открива самотния чорап. Ако дори един аспект от разследването не изглежда уместен, ти го виждаш. — Изведнъж тази фаза приключи. — Само че изобщо не ми е ясно какви ги вършиш днес. Закъсня половин ден, преди да разпиташ важен свидетел, при това след като допусна грешката да изпратиш Хайнзбърг. Точно така, казах го — допусна грешка.
Докато прелиташе над рамото на Хийт, Дон завъртя крака във въздуха. Докато го пускаше, тя изви гръб и се отпусна на едно коляно, навела глава надолу. Приведена по този начин не можа да го види как пада, но подът се разтресе.
— Съгласна съм, че трябваше да отида по-рано у пастора — каза Хийт и спря, без да добави друго. Спомни си пътуването от Съдебна медицина, задръстването, обаждането от „Полис Плаза“ 1 и, разбира се, данните за онова старо убийство, които бе спряла да прочете. Ако обаче решеше да се обяснява, разказът й щеше да звучи отбранително. И така й беше достатъчно тежко — трябваше да се преструва, че не е знае онова, което откри във файла: че главният следовател по убийството на Хъдълстън беше следовател първа степен Чарлз Монтроуз.
— Да, трябваше да отидеш, но не отиде. Не ви прилича, детектив Хийт. Да не би да се разсейвате заради повишението?
След като изчака казаното да й въздейства, той се наведе напред със скръстени ръце и тя отново видя лепенката на пръста му. Нямаше как да го избегне. Тогава той изплю:
— Или са ви занимавали други неща? Да бъбрите с репортери, например?
Правило номер едно на всяко полицейско управление: в едно полицейско управление всичко се знае.
— Нека ви уверя в едно, капитане. Разговорът ми с онзи репортер представляваше просто друг начин да кажа „Без коментар“.
Задържа погледа му, за да може Монтроуз да види, че говори истината и в същия момент взе решение. Реши, че това не е моментът да го пита за случая Хъдълстън. Засега, що се отнасяше до шефа й, тя изобщо не се беше интересувала от онзи файл. Каквото и да бе предизвикало тази буря, Ники се надяваше тя да премине, за да се съсредоточи върху работата си и да действа открито.
— Гледай да продължиш така — каза той накрая. — Знам какво представлява пресата, особено клюкарската. Нима мислиш, че не са ме налазили отвсякъде? Ами общественият натиск и ония наглеци в Централното управление? Нека ви кажа от какво нямам нужда, детектив Хийт — поредната причина някой да ме яхне. Силно се надявам да не сте вие източникът. — Тонът му беше спокоен, от което я заболя още повече. — Запомни едно. Ще те отстраня от случая, ако не се съсредоточиш. Действай по садо-мазото и нищо повече. Ясен ли съм?