След като замлъкна, двамата останаха неподвижни в коридора един срещу друг, като се гледаха от по-малко от метър разстояние. Докато единият се надяваше, че разривът е останал зад тях, а другият се опитваше да реши, топлината, която внезапно се надигна в гърдите на Ники, я заля и взе решението вместо нея. Пое кормилото и започна да се разраства, докато се разгоря така, че нищо не можеше да я спре и направи настоящия момент по-могъщ от всичко останало.
Руук усети това или може би сам го изпитваше. Нямаше значение, както и това кой пръв се втурна към другия. Двамата жадно посегнаха един към друг, устните им се срещнаха, Ники разкопча кобура си, без да гледа и го остави на плота. Докато я целуваше и се притискаше към нея, пръстите му разкопчаха блузата й.
Когато най-сетне си поеха въздух, всеки дъх се превърна в споделена похот, която и даваше, и взимаше, в стихия от страст, набъбнали устни и търсещи езици. Той я поведе към спалнята с малки крачки, на заден ход, но тази вечер Ники имаше сили за още един нокаут. Обърна Руук към дивана, повали го и се приземи върху него. После застана на колене и откопча колана му.
След това Ники си позволи да заспи, потъвайки дълбоко във възглавниците на дивана, преметнала голото си бедро върху великолепния задник на Джеймисън Руук. След около час бавно се събуди и няколко секунди лениво го наблюдава как седи пред лаптопа на кухненския плот, само по риза и бельо „Калвин Клайн“.
— Изобщо не усетих кога си станал — каза тя. — Спа ли?
— Прекалено съм изнервен, за да усетя умората. Вече дори не знам в коя времева зона съм.
— Сексът помага ли с писането?
— Определено не пречи. — Той спря, обърна се към нея и се ухили, после отново насочи вниманието си към компютъра. — В момента обаче всъщност не пиша. Свалям и записвам разни прикачени файлове, които си изпратих. Ще ми отнеме само една секс… тоест, една секунда. Всъщност, дали…
— Пращал си си имейли? Руук, ако си самотен, мога аз да ти пиша.
Докато обясняваше, той продължи да печата.
— Винаги правя резервни копия на документите на айпада и телефона си, като си ги изпращам по електронната поща. Така ако айпадът ми падне в някое блато или някой бивш търговец на оръжие от Източния блок ми конфискува телефона, или го забравя във влака като идиот, няма да загубя всичко, което съм написал. — Той със замах натисна два пъти тракпада и затвори капака. — Готово.
След като отново се любиха (кой знае защо, в спалнята), Хийт и Руук се прегърнаха в мрака. По едната гърда на Ники се стече струйка пот и тя се зачуди чия е, нейната или неговата. Съсредоточи се върху усещането от бавното й движение между телата им и се усмихна. След цял месец разделени беше прекрасно да бъдат толкова близо един до друг, че да не могат да различат чия пот чия е.
Когато и двамата решиха, че са гладни, тя се зачуди кой прави доставки след полунощ, но Руук вече беше извадил долнището на един анцуг от куфара си.
— Няма да излизаш — каза тя. — По радиото казаха, че тази нощ температурите са под нулата.
Той не каза нищо, само подаде халата на Ники и я поведе към кухнята. Отвори вратата на хладилника и измъкна шест кутии с храна.
— Руук, какво си направил?
— На идване минах през „Суши Самба“ — отвърна той и подреди кутиите върху плота. — Да видим, взел съм ти любимите рулца — „Самба Парк“, „Бобо Бразил“, „Зелена завист“… — Той замлъкна и измърка като тигър. — Сашими от риба тон.