— Имам чувството, че познавам един такъв — каза тя, докато се целуваха на стълбите, които водеха към перон номер шест.
— Някакви оплаквания?
— Само едно — отвърна Хийт. — Нощта ни заедно е на път да приключи.
Ники отново огледа южната част на Парк Авеню и се увери, че никой не я следва. И докато Руук държеше вратата на таксито, което бе повикал и я наблюдаваше от улицата, съмненията и се потвърдиха — той тръгваше рано за работа, за да има повод да я изпрати, без да си го признае. Под краката им тротоарът вибрираше, а тя чуваше скърцането на метрото, което тъкмо спираше. Кимна на Руук и тръгна надолу.
Заведението, избрано от Зак Хамнър, не би могло да бъде на по-удобно място. „Кафе Корт“ беше на самия изход на спирка „Лафайет“, между „Дуейн“ и „Рийд“, точно срещу Общината, зад която се намираше „Полис Плаза“ 1. Хийт влезе през стъклената врата зад трима строителни работници, които метнаха каските си на масата и се струпаха на касата, като поръчваха буритос и сандвичи с яйца и шунка за закуска. Тя не познаваше Хамнър, но кльощавият мъж с черен костюм и златиста вратовръзка на масата до витрината бе добър кандидат. Той се надигна и й помаха с една ръка — с другата държеше блекберито до ухото си. Щом Ники се приближи, той каза:
— Слушай, трябва да вървя, имам среща за закуска. До скоро, чао. — Хамнър остави телефона на масата и протегна ръка. — Детектив Хийт, аз съм Зак Хамнър, седнете, седнете.
Ники се настани на стола срещу него и забеляза, че е поръчал и за нея. Кафе, най-обикновен геврек и две кутийки сирене крема.
— Кафето би трябвало все още да е горещо — каза той. — Тук става лудница и не исках цяла сутрин да се редим на опашка зад кютуците от строежа.
На съседната маса един работник с каска и мустаци вдигна очи от судокуто си, шумно изсумтя и се върна към пъзела. Ако Хамнър забеляза това — или му пукаше, — той с нищо не се издаде.
— Както и да е, радвам се, че дойдохте. Дано не съм ви притеснил твърде много.
Тя докосна чашата си с кафе — беше хладна. Опита се да не мисли за това, че можеше да прекара още един час с Руук или да напредне със случая и каза:
— Ставам рано, освен това вие настояхте.
— Благодаря — каза той и Ники се зачуди дали тонът й не е бил неволно ласкателен. — Свързах се с вас, за да се уверя, че ще започнем да контактуваме още в началото на процеса. Не просто за да ви кажа, че юридическият отдел е на линия, в случай че ви е нужна помощ, а и защото смятаме, че е важно да имаме добри отношения с обещаващите кадри в отдела.
Хийт бързо схващаше каква е картинката — как иначе? Кариерата на Зак, този — как се беше нарекъл? — старши административен сътрудник в юридическия отдел, се състоеше от изграждане на контакти. Беше от мъжете, които живеят заради работата си, къпят се в отразената светлина на Шефа и получават власт от близостта си с висшия ешелон. Именно затова говореше за себе си с кралското „ние“. Ники реши, че сигурно е залепил снимка на Рам Иманюъл9 на огледалото си, за да я гледа, докато се бръсне.
— Нека ви кажа, че съобщих на заместник-комисаря за изключителните ви резултати на теста. Освен това му оставих копие от статията за вас в онова списание. Много е впечатлен.
— Благодаря, че ми казахте. — Тя си откъсна парче геврек, намаза го със сирене и продължи: — Макар че, честно да ви кажа, ако всеки получава само по петнадесет минути слава, надявам се моите да са изтекли.
— Интересно. Реших, че поддържате тесни отношения с пресата.
„И представа си нямаш“, помисли си Ники и си спомни за изненадата, която беше сервирала на Руук тази сутрин. Хамнър продължи:
— От статията останах с впечатлението, че сте знаели точно как да се справите с онзи репортер.
— Умение, което се научих да развивам — каза Хийт, като едва се сдържа да не се изхили. — Само че не обичам светлината на прожекторите.
— О, моля ви, и двамата сме възрастни хора — каза той. — „Амбиция“ не е мръсна дума, уверявам ви, не и на тази маса. — „Очевидно“, помисли си тя. — Решението ви да се явите на тест за лейтенант не беше ли амбиция?
9
Рам Изриъл Иманюъл — американски политик и кмет на Ню Йорк сити от 2011 г. насам. — Бел.прев.