— Донякъде.
— Да. За което сме ви благодарни. Нужни са ни повече хора като Ники Хийт и по-малко гнили ябълки. — Той се облегна назад и пъхна ръце дълбоко в джобовете си, наблюдавайки реакцията й при думите: — Кажете ми какво става с капитан Монтроуз.
Ники усети как току-що отхапаното залче се притиска към гръдната й кост. Каквото и да си мислеше за тази среща, явно не ставаше дума само за установяване на контакти. Не знаеше доколко е важен Зак Хамнър, но реши да подбира думите си предпазливо. Отпи от изстиналото кафе и отвърна:
— Чувам, че капитан Монтроуз има известни неприятности на „Полис Плаза“ 1, но не мога да разбера защо. Може би след толкова години работа заедно опитът ми с него е друг.
Хийт се замисли дали да не остави нещата така, но от младия адвокат се излъчваше нещо хищно и вулгарно. Въпреки тревогите й около капитана, лоялността й не беше отслабнала и мисълта, че около него обикалят акули, я накара да добави:
— При цялото ми уважение…
— Да?
— Ако ме поканихте на закуска с надеждата да ви кажа нещо компрометиращо или да се изкажа против шефа си, ще ви разочаровам. Работя с факти, не с намеци.
Хамнър се ухили.
— Добра сте. Не, сериозно говоря. Добре го отиграхте.
— Защото истината е такава.
Той кимна и се наведе напред, като небрежно притисна показалеца си към купчинка сусамови зрънца, а после го облиза.
— Всички сме наясно, особено един старши следовател, че съществуват много истини. Въпрос на ценности, нали? Като дискретността. Трудолюбието. Лоялността.
Блекберито на масата започна да вибрира. Той го погледна, направи кисела физиономия и натисна едно копче, за да го заглуши.
— Лоялността е хубаво нещо, детектив Хийт, но в критичен момент всеки разумен човек трябва да бъде обективен. Вгледайте се внимателно във всички истини, за да се уверите, че старите приятелства няма внезапно да се окажат неуместни. Или обвързващи. — Хамнър се усмихна. — Или кой знае? Може да е време за нови. — Той се надигна и й подаде визитна картичка. — След работно време номерът в офиса се пренасочва към блекберито ми. Да поддържаме връзка.
Беше твърде рано, отрядът още не беше дошъл на смяна и Хийт набра номерата им по пътя от закусвалнята до управлението. Сивкавите облаци, които наближаваха от Ню Джърси, започнаха да ръсят ситна градушка, която щипеше лицето й и трополеше по паветата, които водеха от Общината до Главното управление на полицията. На половината път Ники потърси подслон под статуята на Тони Розентал и докато набираше, се заслуша в трополенето на ледените късчета, които отскачаха от червените метални дискове като шепи ориз.
Клубът за мъжки стриптийз отваряше едва в 11, така че планът беше да раздели Роуч, като нареди на Очоа да вземе компютъра на отец Граф от Съдебна медицина, за да прегледа пощата му, а на Роули — да провери сметките за телефон на свещеника. Когато се свърза обаче, Очоа й докладва, че с Роули вече са се отбили в клуба предишната вечер.
— Още беше в кабинета на Монтроуз и не искахме да те прекъсваме, толкова добре си прекарвахте. — Следователят изчака ефекта от сухия си хумор и продължи: — Така че се отбихме в „Мазало“ в часа с намаленията, за да видим дали няма да наберем малко инерция със случая.
— Глупости. Трябвал ви е повод да подивеете. — Можеше просто да изрази искрената си благодарност, че са проявили инициатива, но това би нарушило НСИКПЧ — Неписаното споразумение за избягване на комплиментите и приятелствата между ченгета. Затова Хийт направи обратното и се престори, че е напълно сериозна.
— Съгласих се заради Роули — отвърна Очоа в същия дух. — Партньорът ми е диво пони, което не успявам да обяздя.
Бяха пожънали известен успех. Когато показаха снимката на отец Граф в клуба, един от стриптийзьорите го разпозна. Голото шило (който им обясни, че е регистрирал прякора си при адвокат в замяна на един танц, за да не наруши някой авторските му права) каза, че свещеникът дошъл в клуба миналата седмица и си крещял с един от другите танцьори. Така се разгорещили, че охраната изритала падрето.
— Шилото чуло ли е за какво са спорили? — попита Хийт.
— Не, явно се е появил по-късно, но му казали, че преди да се намеси охраната, танцьорът сграбчил свещеника за яката и казал, че ще го убие.
— Доведи го на разпит. Веднага.
— Първо трябва да го открием — отговори Очоа. — Преди три дни напуснал и се изнесъл от апартамента си. Роули го издирва.