След това Хийт се обади на Хайнзбърг. Двете бяха заедно, когато г-жа Борели се поколеба при вида на една от снимките, така че тя поръча на Шарън да проучи кой е мъжът на нея. Когато се свърза с детектив Раймър, Ники му каза да предаде на Галагър, че двамата трябва отново да обиколят садо-мазо заведенията. Поръча им да съставят списък с домините, които работят на свободна практика — предишния път не го бяха направили.
— Не искам да пропуснем някоя, само защото не работи в клубовете на Алеята — обясни тя.
— Изненадан съм — каза Раймър. — Мислех, че няма да работим само върху садо-мазо ъгъла.
— Вече имаме нови нареждания — каза тя, но когато вдигна яката си и отново се подложи на градушката, се запита какви ли ресурси прахосва, следвайки заповедта на Монтроуз. Телефонът й иззвъня точно когато минаваше край кабинката на охраната във фоайето. Роули беше открил, че танцьорът наскоро е платил сметки за газ и бензин — новият му апартамент беше в Бруклин Хайтс, съвсем близо до нея, едва от другата страна на моста. Ники каза на Роулз, че до петнадесет минути ще приключи и му поръча да мине да я вземе с колата, когато с Очоа тръгнат насам.
В „Личен състав“ Ники подписа молба за резултатите, като поиска както имейл, така и разпечатка. Дигитална ера или не, хартията в ръката й я караше да се чувства по-сигурна — черното и бялото придаваха по-истински вид на нещата. Чиновникът се скри за малко и скоро се върна със запечатан плик. Ники се подписа и излезе навън, правейки се на твърде хладнокръвна, за да го разкъса веднага. Удовлетворението от забавянето се изпари точно две секунди след като излезе в коридора.
— Простете, детектив Хийт?
Ники се обърна към жената, която се качи в асансьора точно когато тя слезе във фоайето. Не се познаваше с Филис Ярбъро, но определено знаеше коя е — беше виждала заместник-комисаря по технологиите на най-различни церемонии, а предишната година — в предаването „60 минути“ по случай петата годишнина от откриването на ЦБПРВ. Беше развела операторите, давайки им рядката възможност да заснемат центъра, който бе наета да проектира като външен изпълнител и който сега управляваше в качеството си на цивилен служител на комисариата.
Ярбъро беше в началото на петдесетте и можеше да мине както за представителна, така и за привлекателна. Ники реши, че е привлекателна. Това се дължеше на усмивката й — истинска и човешка, каквато можеш да видиш по-скоро върху лицето на някой директор на компания, отколкото на държавен служител. Хийт забеляза още, че докато много влиятелни жени носят бизнес костюми, които да им служат като броня, стилът на Ярбъро е женствен и достъпен. Макар че беше повече от богата, дрехите й само изглеждаха скъпи — беше облечена с жилетка и тясна пола, каквито Ники можеше да си позволи. След като видя как й стоят, тя сериозно се замисли дали да не си купи същите.
— Напоследък тук името ви често се споменава, детективе. Ушите ви горят ли? — След като й подаде ръка, Ярбъро каза: — Имате ли време да изпиете чаша кафе в кабинета ми?
Ники се постара да не поглежда часовника си, но другата жена я разбра и каза:
— Разбира се, графикът ви сигурно е препълнен.
— Всъщност е точно така. Сигурна съм, че знаете как е.
— Да, но ще ми бъде неприятно да изпусна тази възможност. Имате ли три минутки, за да поговорим набързо?
Тя посочи с глава към двата стола в другия край на фоайето. Ники обмисли предложението й и отвърна:
— Разбира се.
Когато се настаниха, Филис Ярбъро погледна часовника си.
— За да не се увличам — обясни тя. — И така, Ники Хийт. Знаете ли защо името ви се споменава толкова често? Отговорът е в ръцете ви. — Когато Ники погледна към плика, който лежеше на скута й, администраторката продължи: — Нека ви обясня контекста. Тази година 1100 следователи положиха изпит за лейтенант. Знаете ли колко от тях го взеха? 15 процента. Останалите 85 се провалиха. Знаете ли каква беше най-високата оценка сред 15-те процента? 88. — Тя направи пауза. — С изключение на вас, детектив Хийт. — Ники току-що бе видяла оценката си и при повторението в стомаха й запърхаха пеперуди. — Вашият резултат е 98. На това аз му казвам „изключително“.
Какво можеше да отговори?
— Благодаря.
— Ще разберете, че отличното представяне си има и добри, и лоши страни. Вече всички са наясно, че сте изгряваща звезда, което е съвсем вярно. Обратната страна на медала е, че сега всеки, който преследва някаква цел, ще се опита да се докопа до вас. — Точно когато Ники си спомни за сутрешната си среща, Ярбъро изрече онова, което тя си мислеше. — Очаквайте обаждане от Закъри Хамнър. О, по лицето ви разбирам, че вече ви е потърсил. Наричаме го „Чукът“ — не служи на злите сили, но внимавайте. Ще ви цитира. — Тя се засмя и добави: — Лошото е, че цитира много точно, така че имайте и това предвид.