— Нищо чудно, че стриптийзьорът се е преместил в сграда, срещу която има пожарна станция — отбеляза Очоа. — В случай че му потрябва пилон за упражнения.
— Напомни ми как му беше името — помоли Хийт и Роули се консултира със записките си.
— Хорст Мюлер. От Хамбург, Германия. Свидетелят каза, че когато постъпил, Мюлер танцувал в униформа от Първата световна война под псевдоним Червената колона. Сега се подвизава в сребърно ламе и се нарича Ханс Руното. — Той се обърна към Ники. — Танците им са тематични, нали разбираш.
— Кажи й как се казваше оня стриптийзьор миналата вечер — изкиска се Очоа. — Много ще ти хареса.
— Марти Питона — каза Роули. Ники поклати глава.
— Няма да питам защо.
Домоуправителят ги пусна да влязат, за да не се налага да предупредят Мюлер, като му звъннат по интеркома. Заеха позиция пред вратата и Очоа почука.
— Той е там? — попита глас с немски акцент. Роули вдигна значката си пред шпионката.
— Полиция, търсим Хорст Мюлер.
— Разбира се. Един момент, моля.
Ники усети, че ги бавят и вече беше слязла на долната площадка, когато чу как Мюлер заключи вратата, а Роуч я разбиха с ритници. Тя изхвърча на тротоара, търсейки противопожарния изход.
— Натам! — извика й Очоа от отворения прозорец на третия етаж.
Хийт проследи жеста му до далечната част на сградата, където танцьорът се спускаше по скелето към тротоара. Тя му извика да спре, но той направи салто, приземявайки се на два крака. Подхлъзна се и едва не падна на леда, но бързо си върна равновесието и побягна, а дългата му руса коса се вееше зад гърба му.
Докато детектив Хийт тичаше след него, Роули изхвръкна през входната врата, извика подкрепление по радиостанцията, продиктува координатите и се включи в гонитбата.
Краката им се хлъзгаха върху близо двадесетте сантиметра ледени късчета, които продължаваха да се сипят от небето. Когато Мюлер пресече улица „Хенри“ на бегом, един камион, превозващ резервни части, удари спирачките, за да не го блъсне и поднесе встрани, забивайки се в една паркирана кола. Хийт не пресече улицата, за да го догони. От неговата страна имаше открит тротоар, а от нейната — основно ресторанти и магазини с големи козирки, което означаваше, че под краката й имаше цимент, а не лед.
На следващата пресечка вече тичаше успоредно с него. Хийт хвърли бърз поглед през лявото си рамо — пътят беше чист, като се изключи колата на Роуч, която се задаваше с включена сирена. Тя забави ход, за да не падне и пресече улицата с вик:
— Полиция, Мюлер, спрете!
Той се обърна, стреснат от близостта на гласа й, инерцията измести центъра на тежестта му и това го препъна. Щеше да се простре по лице, но се хвана за парапета на някакви циментови стълби, които водеха към висока жилищна сграда, и успя да се задържи на едно коляно. Тъкмо се изтегляше нагоре, когато Хийт скочи, хвана се за парапета и прескочи оттатък, като се приземи отгоре му и го повали.
Мюлер падна и тя чу пукот, последван от „Шайс!“ и висок стон. Той се сгърчи на циментовите стъпала, а тя му сложи белезниците. После пристигна Роули и го изправи на крака.
— Внимавай — каза Ники. — Мисля, че нещо изпука.
— Ja, ключицата ми, защо ми причинихте това?
Очоа беше паркирал колата напреко, а вратата беше отворена и те поведоха затворника натам.
— Защо побягнахте?
Хорст Мюлер така и не отговори. Куршумът се заби във врата му, опръсквайки Хийт и Роули с кръв. Танцьорът отново падна, но този път не простена. Не издаде никакъв звук.
Хийт извика „Долу, всички долу!“ и се просна на земята, прикривайки тялото на Мюлер, докато вадеше пистолета си и оглеждаше апартаментите и покрива отсреща. От другата страна на простреляния немец Роули бе извадил оръжието си и също се оглеждаше, докато съобщаваше за станалото по радиостанцията. Последваха нови изстрели.
На улица „Хенри“ изрева мотор и изсвириха колела. Приведена, Хийт хукна към Очоа, за да се скрие зад колата, но беше твърде късно. Джипът даде газ и отпраши, като мина по тротоара, зави по „Ориндж“ и се скри от очите й. Ники го разпозна. Съобщи, че е графитеносив, с големи гуми, но не можа да даде по-точно описание. Този път колата нямаше номера.
Пет