Двамата парамедици все още се бореха за живота на Хорст Мюлер, когато униформеният полицай затвори вратата и линейката потегли. Ники Хийт затаи дъх, за да не вдишва дизеловите пари и я наблюдава как изчезва в лапавицата, следвайки пътя, по който бе минал джипът преди по-малко от половин час. На първата пресечка с „Ориндж“, в близост до местопрестъплението, сирената се включи, което означаваше, че човекът на носилката все още е жив.
Детектив Фелър подаде по една чаша кафе на Хийт и Роули.
— Не гарантирам, че е добро, взех го от китайския ресторант ей там, но поне ще ви стопли.
На молбата на Роули за помощ се беше отзовала цяла тълпа. Първи пристигнаха пожарникарите от станция 205 нагоре по улицата. Ако немският танцьор оживееше, щеше да го дължи на съседите си, които спряха кървенето за минути. Първите ченгета на местопрестъплението бяха от 84-ти и съседния 76-ти участък, а веднага след тях дойдоха Фелър и Ван Мийтър със своето такси. Предвид работата им таксиджиите под прикритие обикновено пристигаха първи при молба за подкрепления и Очоа ги подигра, че са позволили униформените да ги изпреварят.
Дъч Ван Мийтър намигна на партньора си и му върна жеста.
— Между другото, детективе, как мина задържането на превозното средство, след като го погнахте?
Очоа го беше изпуснал. Поради преднината на стрелеца гонитбата беше в най-добрия случай протоколен опит и всички го знаеха. Той обаче много се беше постарал, следвайки широките следи от гуми в прясната киша, докато ги изгуби на „Олд Фултън“, където имаше повече движение. На връщане подкара колата на зигзаг по съседните улици, но не откри джипа.
От другата страна на жълтата ограничителна лента вече се настаняваха първите телевизионни оператори. Ники видя, че към нея е насочена камера и чу името си. Обърна гръб на пресата и отново изруга на ум, проклинайки снимката си на корицата на онова списание.
Фелър отпи от кафето си и направи физиономия.
— Значи никой не видя стрелеца?
Вдигна се пара, когато той изля кафето в канала, а Хийт, Роули и Очоа се спогледаха и поклатиха глави.
— Стана за части от секундата — обясни Роули. — Бяхме се съсредоточили върху затворника и изведнъж „банг“!
— По-скоро „бум“ — каза Очоа и всички кимнаха. — Според мен беше пушка.
— Бум! — повтори Ван Мийтър. — Няма да ни помогне много.
— Познавам колата — каза Хийт и всички се обърнаха към нея. — Вчера я видях. Два пъти. Веднъж следобед на „Кълъмбъс“, докато отивах в „Андис“ и снощи в моя квартал.
— Какво казахте, детектив Хийт?
Ники се обърна — капитан Монтроуз бе изникнал зад нея. Видял изненадата й, той обясни:
— Бях на път към „Полис Плаза“ 1 за среща, когато чух молбата за подкрепления. Да разбирам ли, че са ви следили, а вие не сте съобщили за това? — Той не изчака отговора й. — Можех да ви пратя охрана.
— Не бях сигурна и не исках да прахосвам ресурси.
Хийт не спомена факта, че напрежението помежду им я е накарало да премълчи.
Старият Монтроуз щеше да я дръпне настрана, за да си поговорят, но Новият й се сопна веднага, пред колегите й.
— Решението не е ваше. Все още съм ви началник, работата ми още не е ваша.
След тези думи капитанът се обърна и пресече улицата, за да се посъветва с екипа за събиране на улики.
За всеки е неловко да му се накарат пред цялото семейство. Последва гробна тишина и останалите следователи се засуетиха наоколо, опитвайки се да не срещат погледа на Хийт. Тя обърна лице към небето и затвори очи, а стотиците ледени жилца защипаха лицето й.
Когато се върна в управлението, Ники спря пред вратата на общия офис, за да се огледа — флуоресцентното осветление превръщаше тъмния кабинет на Монтроуз в импровизирано огледало. Не го направи от суетност, а заради засъхналата кръв. На местопрестъплението в Бруклин Хайтс парамедиците й бяха дали кърпички, за да избърше лицето и шията си, но дрехите й бяха отделен проблем. Резервната риза и долнище на анцуг, които държеше в чекмеджето на бюрото си, още бяха на химическо чистене, след като ги заля с кафе, така че се налагаше да се примири с ръждивите пръски по яката си и петното с формата на буквата V там, където палтото й бе разкопчано. Докато се оглеждаше, Ники чу провлачения южняшки говор на детектив Раймър. Не успя да долови всичко, само откъслечни думи, защото той говореше приглушено. Чу фрази като „Колелата въртят на празен ход“ и „Той каза Майната му, животът е твърде кратък“ и „На Хийт й пука само за проклетото повишение…“.