Хийт отвори папката и извади една фотография. На нея имаше мъж и млада жена, които слизаха по стълбите към фоайето на „Роби на удоволствието“. Жената се смееше, обърнала лице към придружителя си, но неговото не се виждаше — носеше шапка с козирка. Ники прикрепи снимката към дъската с магнит.
— Хрумна ми нещо за тази. Виждате ли татуировката на ръката му? — Пръв се доближи Роули, а после и останалите. Татуировката изобразяваше змия, увита около левия му бицепс. — В ЦБПРВ имат база данни с белези и татуировки, защо не я прегледаш, Шарън. Може да излезе нещо.
— Детектив Хийт? — каза Очоа. — Тази жена я познавам.
Роули каза:
— Имаш нещо да ни кажеш ли, партньоре? Да не би да си падаш по садо-мазо, а да си мълчиш?
— Не, сериозно. Вчера говорих с нея. Сещаш ли се за домината, която живее на „Амстердам“? Как беше… Боум? Андреа Боум? — Той почука по снимката с химикалката си. — Това е съквартирантката, с която говорих.
— Посети я още веднъж — каза Ники. — Да видим какво знае тази съквартирантка за змиеукротителството.
Хийт трябваше да прослуша дузина съобщения, оставени от хора, които я бяха видели по новините сутринта и искаха да се уверят, че е добре след стрелбата. Имаше и едно от Руук, който настояваше да я заведе на вечеря „в истински ресторант, като достойна жена“. Зак Хамнър също се беше обадил, както и Филис Ярбъро. Ники оценяваше вниманието им, но си даваше сметка колко лесно може да се увлече от опитите за сближаване с „Полис Плаза“ 1 и да не си свърши работата. Запази съобщенията, за да отговори по късно, но веднага се обади на Лорън Пари в Съдебна медицина, която започна с думите:
— Искам само да знаеш, че сериозно ще побеснея, ако някоя сутрин дойда на работа и те намеря просната на някоя маса.
— И на мен не би ми харесало — каза Ники. — Искам преди това да пазя диета поне една седмица.
— Да, бе — изсмя се приятелката й. — Все едно имаш нужда от това, стоманена лейди. — Ники чуваше как Лорън трака по клавишите и си я представяше в тесния офис за диктовка, който гледаше към помещението за аутопсии. — Направих интересно откритие за онзи нокът, който откриха в стаята за изтезания. Оказа се, че всъщност не е нокът, а втвърден полиестер.
— Пластмаса? Която прилича на нокът?
— И то на изрязан. Дори е същият цвят. Знаеш ли обаче какво точно беше? — Лорън не пропускаше възможност да театралничи и каза: — Имай търпение… парченце от копче. Мъничко, с формата на полумесец.
— Тоест, никаква ДНК.
— Не, но ако намериш копчето, ще докажем, че съвпадат.
Следователката не виждаше повод за особена надежди.
— Има ли нещо друго?
— При претърсването на дома на пастора изникна несъответствие. Пред мен са лекарствата, които са взели от шкафчето в банята. Има шишенце „Адефовир випивоксил“ — инхибитор на обратната транскриптаза, предписва се на пациенти със СПИН, тумори и хепатит Б. Работата е там, Ники, че свещеникът е нямал такива заболявания, а при токсикологичния анализ не открихме лекарството в организма му.
„Самотен чорап“, помисли си Ники, докато си записваше заболяванията.
— Медикаментът бил ли му е предписан?
— Да, рецептата е за Джералд Франсис Граф, 10 милиграма. Бутилката беше пълна, не липсва нито едно хапче.
— Кой е лекарят? — попита Хийт и си записа името на Реймънд Колабро.
— Освен това имай предвид — добави Лорън, — че ДНК тестът на кръвта по яката на Граф още не е приключил.
— Ами петънцето, което ми показа в онази бутилка?
— Както и очаквах — парченце кожа от ламинат, който обаче не съвпада с оборудването в „Роби на удоволствието“, нито с това в останалите заведения, включително в складовете им. Поръчах още изследвания, за да установим източника. Щом изникне нещо, ще ти се обадя. — Преди да затвори, тя добави: — И помнете, детектив Хийт — цъфнете ли на масата ми за аутопсия, ще ви убия.
Първото, което каза старата дама, щом видя Хийт, беше:
— Боже мой, това кръв ли е?
Хийт обработи палтото си с мокра кърпичка в тоалетната на управлението, но пропусна блузата. Беше увила шал около врата си, а палтото беше закопчано до горе, но част от яката й явно се виждаше. Г-жа Борели се притесни не толкова от кръвта, колкото от мисълта за изпирането й.
— Дайте ми половин час, ще изкарам петното.