— Капитанът така нареди — каза той с глас, който звучеше сякаш из гърлото му се търкаляше чакъл, а то самото бе тапицирано с шкурка.
— Тръгвам към участъка. Ще мина по „Уест Енд“, вместо по „Бродуей“.
— Спокойно, детективе, няма да ви загубя.
Каза го небрежно, но истината беше, че ако на някого му трябваше защита, Дзверът беше идеалният питбул пазач. Тя му подаде торбичката с вафли, която бе получила от г-жа Борели и когато надникна в нея, той почти се усмихна.
По-късно същия следобед в общия офис Ники Хийт се плъзна от бюрото към дъската заедно със стола си и се взря в нея с надеждата, че ще й подскаже нещо. Това не й се случваше при всяко разследване, но необичайно често, ако беше достатъчно съсредоточена, спокойна и наясно с точните въпроси, които да си зададе, всички несвързани факти — нахвърляните набързо бележки, жертвата и снимките на заподозрените — се сливаха в хармоничен глас, който й нашепваше решението. Това обаче ставаше според техния, а не нейния график. И те явно не бяха готови.
— Детектив Хайнзбърг — каза тя, все още с лице към дъската. Когато чу приближаващите се стъпки, Хийт стана и посочи синия надпис, който гласеше: „Телефонни сметки Граф“. До него нямаше лястовичка.
— Това не беше ли твоята задача?
— Ами, в случай че не си забелязала, аз имам цял куп задачи.
— Кога? — бе всичко, което каза Ники. Повече не беше нужно. Хайнзбърг й козирува по начин, който ужасно я дразнеше и се върна на бюрото си. Хийт отново се обърна към дъската, този път без да я вижда — просто трябваше да гледа нанякъде, докато се успокои.
Роули затвори телефона и дойде при нея, с капачка от химикалка между зъбите и тефтер в ръка.
— Имам информация за Смахнатия татко — каза той. Имаше предвид бащата на малкия хорист. — Лорънс Джоузеф Хейз. През 2007-ма нанася тежка телесна повреда на съсед, чието куче лаело. Обвиненията били внезапно свалени по молба на пострадалия. Не пише защо.
— Това ли е единственото му предишно провинение?
— Да.
— Да го посетим днес следобед.
— Няма да е лесно. Вече звънях в службата му, за да насроча среща — не казах защо, разбира се. Бил в Илай, Невада, по работа. — Преди Ники да успее да попита, той каза: — И аз се зачудих къде е. На картата Илай е малка точица насред пустинята.
— Той какво работи? — попита Хийт.
— Изпълнителен директор на „Лансър Стандард“.
— Които снабдяват ЦРУ в Афганистан?
— Именно — каза Роули. — Черни хеликоптери, командоси и саботьори под наем.
— Илай явно е тренировъчният им център.
— Бих ти казал, че си права, но ще трябва да те убия.
— Много смешно, Роулз. Разбери кога се връща Хейз, искам лично да говоря с него.
Очоа се обади, за да докладва, че срещата със съквартирантката на домината не е довела до нищо.
— Отидох, но тя се е изнесла. Домоуправителят каза, че е тръгнала снощи, с два куфара.
— Оставила ли е адрес?
— Де тоз късмет. Обадих се в хотела, който съквартирантката й споменала на митницата в случай че тя знае нещо, но от рецепцията казаха, че макар че Андреа Боум не е напуснала хотела официално, не са я виждали от два дни. Смятат, че се е забила с някакъв мъж. — Той се изкиска. — Интересен избор на думи предвид интересите й.
— Радвам се, че ако не решим случая, поне си събрал материал за Коледното парти, Мигел. — Хийт видя, че лампата в кабинета на капитан Монтроуз светва и пулсът й се ускори. — Слушай, трябва да вървя, но в Съдебна медицина са приключили с компютъра на отец Граф. Виж какво ще откриеш, когато се върнеш.
Въпреки че запази дистанция, детектив Хийт видя, че Монтроуз не е сам. Беше затворил вратата, а в офиса му стояха двама костюмари със сериозни изражения, които тя не познаваше. Срещата им не изглеждаше особено приятна.
По-късно, след като известно време ровиха из компютъра на отец Граф, Роуч се отбиха при бюрото на Хийт.
— Кои са костюмарите според теб? — попита Очоа. — Да не са от „Вътрешни разследвания“?
— Аз залагам на „Мъжете в черно“ — каза Роули. — Ако се светне, сложете си слънчевите очила.
Според Ники видът и сериозността на непознатите сочеше именно към отдел „Вътрешни разследвания“, но из участъка се вихреха достатъчно клюки и без нейния принос, така че тя не им позволи да сменят темата и ги попита какво са открили в компютъра. Роуч я отведоха до схемата с последователността на събитията.