— Първото нещо, което разбрахме — започна Очоа, — е, че отецът е имал нужда от нов компютър. На това изкопаемо му отне 10 минути да се включи. Първо проверихме историята и линковете му.
— Винаги е от полза — добави Роули.
— Не открихме нищо шокиращо. Няколко католически сайта, държавната телевизия, онлайн книжарници — най-обикновени, никаква еротика. Ако се съди по препоръките и последните му покупки, бил е луд по криминалетата…
— Канел, Конъли, Лехейн, Патерсън…
— Имаше и други любими сайтове — продължи Очоа. — Много благотворителни организации и такива за човешките права. Една от Китай, повечето от Южна Америка.
— Оттам може да изскочи нещо — каза Роули. — Отворихме Outlook10, за да погледнем календара му.
— Не го е използвал — включи се Очоа.
— Така че погледнахме имейлите му. Имаше един за спешно заседание от една от групите, в които е членувал — „Justicia a Guarda“.
Погледът на Ники се насочи към снимката в горната част на дъската — отец Граф на протестен марш.
— Означава „Да спасим справедливостта“ — преведе Очоа и посочи към последователността на събитията. — Срещата е била в 10:30 сутринта, когато е изчезнал.
— Да — каза Ники. — Икономката каза, че когато го е видяла за последен път, отец Граф нарушил графика си и тръгнал към някакво непознато място точно след закуска.
— Мисля, че знаем къде е отишъл — каза Роули.
— Отнело му е два часа да стигне, така ли? Това е голяма пролука — каза Хийт. — Така или иначе онези от „Хустиция а Гуарда“ може да са били последните, които са го видели жив. Момчета, вземете колата и идете да видите какво знаят.
Малко след 6 вечерта Руук влезе в общия офис и описа пълен кръг.
— Боже, откога не съм идвал! Сякаш се връщам в старото си училище. Всичко изглежда по-малко.
Ники стана от бюрото и бързо погледна към офиса на Монтроуз, но той отдавна беше спуснал щорите заради срещата с „Вътрешни разследвания“.
— Руук, ти нямаш ли си телефон?
— Знаеш ли, започвам да си давам сметка, че явно си жена, която не обича изненадите. Ще си го отбележа. Спомни си го на тридесетия си рожден ден, става ли?
Той й протегна плик за дрехи.
— Какво е това?
— С риск да те обидя — още една изненада. По новините изглеждаше така, сякаш имаш нужда от нови дрехи. Нещо по-малко… как да го кажа… кърваво? — Той й подаде плика, на който пишеше „Мангър“. — На „Кълъмбъс“ има магазин на „Тиери“. Може да се окаже твърде стилно за убийците, които залавяш, но те ще трябва да се нагодят.
Искаше й се да го прегърне, но остави усмивката й да говори. След което го целуна по бузата. Какво пък толкова.
— Благодаря. Обичам изненади.
— Жено, свят ми се зави от теб. — Той се отпусна в стола, на който седеше, когато я придружаваше едно време. — Не е нужно да тръгваме сега, ако си заета.
— „Заета“ не е точната дума. — Тя се огледа, за да се увери, че никой няма да я чуе. — Нещата между мен и Монтроуз се влошиха още повече. — Наведе се към Руук и прошепна: — При него кой знае защо има хора от „Вътрешни разследвания“. Освен това един от следователите, които бях взела от „Кражби“, днес се премести обратно. Направи ми фасон.
— Нека да позная кой — Раймър. Ама че невестулка. И за миг не се хванах на южняшката му поза.
— Не, Раймър е железен. Напусна партньорът му, Галагър.
— Просто ей така, нацупил се е?
— Престани.
— Или ще ме удариш?
— Можеш да разчиташ на това.
— Ти… сериозно ли?
Докато се кискаха, телефонът му иззвъня и той объркано погледна дисплея.
— Няма да те задържам, по-добре да вдигна. — Докато излизаше от стаята, той възкликна: — Боже мой, Там Шфайда, подскачащата чехкиня11!
Руук заведе Ники в „Були“ в Трибека — един от най-добрите ресторанти в град, пълен с добри ресторанти. Роуч се обадиха точно докато влизаха и Хийт и Руук спряха във вестибюла — чудесна чакалня, чиито стени бяха покрити с рафтове, пълни с ароматни пресни ябълки.
Докато поръчваха питиетата и избираха хляб, тя разказа на Руук най-основното за разследването, включително за някои от неприятностите с Монтроуз. Не спомена връзката му със случая Хъдълстън, защото дори самата тя не знаеше какво да мисли за това. Освен това се намираха на публично място. Седяха в сепаре, но човек никога не знае. Руук слушаше внимателно и усилията му да потисне импулса си да избълва куп теории, които се базират на писателското му въображение, вместо на фактите, искрено я забавляваха. Прекъсна я едва когато му каза, че Роули и Очоа току-що са напуснали щаба на „Хустиция а Гуарда“.
10
Компютърна програма за организация на електронни съобщения, съдържаща възможности за водене на бележки, календар, управление на контакти, залагане на текущи задачи и пр. — Бел.ред.
11
Непреводима игра на думи — фонетично the bouncing Czefch (подскачащата чехкиня) може да бъде разбрано и като the bouncing cheque (чек без покритие) — Бел.прев.