Прецени, че жертвата не е била физически активен човек. Около кръста му имаше дебели паласки, което подсказваше че през повечето време е седял или пък че професията му не е изисквала движение или сила, както например при спорта, строителството или ръчния труд. Подобно на повечето хора, и при него горната част на ръцете бе по-бледа от долната, но контрастът не беше силен — нямаше фермерски тен. Това й подсказа, че той не само е прекарвал много време на закрито, но и че през повечето време е носел дълги ръкави, че не се е грижел за градина, нито е играел голф в някой клуб. В противен случай дори сега, толкова време след края на лятото, щеше да има остатъчен тен.
Тя се приближи да огледа ръцете му, като внимаваше да не диша върху тях. Бяха чисти и меки, което затвърди убеждението й, че починалият не е излизал често навън. Ноктите бяха чисти, но без маникюр. Това обикновено се среща при богатите мъже на средна възраст или младите градски професионалисти, които обаче бяха в по-добра физическа форма. Косата му беше оредяла на темето, както подхождаше на възрастта, определена от Лорън. Същото се отнасяше за белите нишки в сивата коса с цвят на метални стружки. Веждите бяха доста рунтави, което понякога указваше ерген или вдовец, а прошарената му козя брадичка навеждаше на мисълта за академичните или артистичните среди. Ники огледа отново върховете на пръстите му и забеляза някакво синкаво оцветяване, като че ли беше в самата кожа, а не просто петно от маслени бои или мастило.
Натъртвания, следи от бичуване и ожулвания имаше по цялото тяло — отпред, отзад и отстрани, по торса, краката и ръцете. В съзвучие с решението си да подходи без предубеждения, следователката реши да не отдава тези следи на садомазохистични нощни занимания. Това беше възможно и дори вероятно предвид мястото, но не и сигурно. Нямаше видими порязвания, пробождания, дупки от куршуми или кървене.
Като цяло стаята беше безупречна, поне за подземие за мъчения. От Екипа по събиране на улики щяха да вземат отпечатъци и да обработят стаята, което вероятно щеше да доведе до някакви открития, но наоколо не се виждаше боклук, угарки или следи като случайно изтървана кибритена кутия от някой хотел, на която е записан номерът на стаята на убиеца, както често ставаше в старите филми.
Стараейки се да не прибърза с изводите, Ники не си позволи да заключи, че изобщо има убиец в класическия смисъл на думата. Убийство? Възможно беше, но нищо повече. Трябваше да допусне, че има вероятност да става дума за случайна смърт при изтезания, за които жертвата е дала съгласието си, след което доминантният участник е избягал в пристъп на паника.
Хийт тъкмо скицираше собствена диаграма на стаята — винаги го правеше, в добавка към официалната, — когато влезе детектив Очоа, привършил разпита на чистачите. Той поздрави набързо Ники със сериозен тон, но изражението му се смекчи, когато зърна патоанатома.
— Детектив Очоа — каза Лорън Пари с прекалена официалност.
— Докторе — отвърна той, имитирайки резервираността й. Ники забеляза, че тя вади нещо от джобчето на костюма си и го пъха в ръката му. Очоа не го погледна, просто каза „Да, благодаря“, пресече стаята, обърна им гръб и затегна каишката на часовника си. Ники и сама можеше да се сети къде е бил, когато го е събудило среднощното повикване.
Докато наблюдаваше как се преструват, че не са близки, Ники потръпна. После вдигна молива и си спомни как неотдавна двамата с Руук също се бяха разбрали да не афишират връзката си, като отново не бяха заблудили никого. Това се случи по време на летните жеги, когато той придружаваше отряда на Хийт, но най-вече нея, заради статията, която пишеше за „Фърст Прес“. Това, че снимката й се озова на корицата на известно списание, имаше и добри, и лоши страни за Ники, която не обичаше публичността. Заедно с досадата и неприятните усложнения, предизвикани от краткотрайната й слава, тя изживя и някои неочаквано пикантни моменти с Джеймисън Руук. Сега двамата имаха нещо като връзка. „Е“, помисли си тя, което често й се случваше, „не толкова връзка, колкото… какво?“.