— Това е лесно. Нещастен се почувствах, след като те нараних, като не ти се обадих след пътуването ми.
— Добър отговор — каза Ники. — Следващият въпрос?
— Да видим… Какво е мотото ви? — Той наведе глава. — Нямам мото. Кой ли има?
— Избирай, гащите или чорапите?
— Ето, това е новото ми мото.
— Добър опит.
Той свали бельото си, оставяйки чорапите.
— Хак ти е, Хийт.
— Аз пък имам мото — каза тя. — „Никога не забравяй за кого работиш“.
Докато изричаше думите, Ники усети нарастващо безпокойство. Не точно срам, но нещо такова. За пръв път фразата прозвуча кухо. Престорено. Защо ли? Тя анализира чувствата си, за да разбере къде е разликата. Стресът, това беше новото. Щом го обмисли, тя си даде сметка, че през целия ден най-трудното за нея беше да избягва конфронтация с капитан Монтроуз. Тогава прозря истината. В онзи момент, докато седеше почти гола в дневната на Руук и играеше на някаква глупава игра от 19 век, тя неочаквано осъзна нещо. В този момент Ники се събуди и съвсем ясно видя в кого се е превърнала — и кого е престанала да бъде. Без да забележи, Хийт бе започнала да смята, че работи за капитана, изпускайки от очи ръководния си принцип — че работи за жертвата.
Тогава реши сама да уреди среща с Монтроуз още утре на следващия ден. Пък да става каквото ще.
— Ехо? — повика я Руук и я върна в настоящето. — Готова ли си за следващия? — Тя го погледна с прояснени очи и кимна. — И така: какъв е идеалът ви за земно щастие?
Хийт се замисли само за миг. Не каза нищо, но се изправи и свали бикините си. Руук я погледна от дивана с изражение, на което не можа да устои, така че не се и опита. Наведе се към него и опря устни в неговите. Той жадно й отвърна и я притегли в прегръдките си. Скоро ритъмът на телата им отговори на последния въпрос. Без да се замисля, тя прошепна в ухото му:
— Това… това… това…
Шест
В осем на следващата сутрин Ники седеше на масата до прозореца в „И Джейс“ и чакаше кафето й да изстине, а Лорън Пари да си вдигне телефона. Вместо корпоративен джаз или хит балади от осемдесетте, когато звънне в Патоанатомията и се наложи да чака, обадилият се слуша повтарящи се кратки съобщения за общинските услуги в Ню Йорк. Вместо Сийл и Шаная Туейн, гласът на кмета подканяше гражданите да се обадят на 311, ако им е нужна информация, а някакъв администратор монотонно възхваляваше добродетелите на паркирането от различна страна на улицата всеки ден. Къде е Ани Ленъкс и нейните „Сладки мечти“, когато човек има нужда от тях?
— Имам един въпрос към теб — каза Хийт, когато Лорън най-сетне вдигна. Чуваше я как надява латексовите си ръкавици, а някакъв метален съд издрънча срещу стената. — Става дума за синината на кръста на отец Граф. Помниш ли я?
— Разбира се, какво за нея?
Мисълта й хрумна на разсъмване, докато беше в леглото с Руук. Хийт не можеше да заспи и обмисляше предстоящия сблъсък с капитана. До нея Руук се обърна на една страна, а тя се излегна с лице към гърба му и приглади с пръсти косата на тила му.
Стори й се по-слаб, отколкото преди заминаването си. Мускулите на раменете му бяха по-жилести и дори на бледата светлина ребрата му изглеждаха по-ясно очертани заради сенките между тях. Очите й проследиха прешлените до кръста му, където видя избледняваща синина. Докато се бършеха един друг след душа, тя го попита откъде е и Руук каза, че преди две седмици се е возил в товарен кораб от Рийека в Адриатическо море до Монровия на Западноафриканския бряг, където станал свидетел на разтоварване на оръжие за черния пазар посред бял ден. Дилърът, който надзиравал пренасянето на тридесет тона АК-47 и купища гранатомети в камионите, които чакали наблизо, постоянно хвърлял погледи от рейндж роувъра си нагоре към навигационната кабина на кораба, където дебнел Руук, стараейки се да остане незабелязан. След като конвоят напуснал кея обаче, той слязъл в кабината си, където го сграбчили трима от биячите на дилъра. Нахлузили торба на главата му и го откарали в някаква плантация, разположена на един час нагоре по хълмовете. Свалили торбата, но му сложили белезници и той останал да чака, заключен в конюшнята.
Когато се стъмнило, го извели на голямата ливада пред жълтата къща, където търговецът на оръжие, бивш служител на МИ-6, който се наричал или поне използвал името Гордън Маккинън, пиел кайпириня след кайпириня12 под гирлянди от лампички с формата на люта чушка. Руук решил да не издава колко знае за него благодарение на проучванията си — че бившият британски разузнавач бил натрупал цяло състояние, продавайки оръжия на африкански страни под ембарго и че реките от кръв, които се леят в Ангола, Руанда, Конго и Судан до голяма степен се дължат на пияния, загорял риж мъж, седнал пред него.