— Седнете, Джеймисън Руук — казал той и му посочил дървения стол от другата страна на масата. — О, моля ви се. Познах ви в момента, в който се качихте в Хърватска. — Руук седнал, но не отговорил. — Наричайте ме Горди. — Той се изсмял и добавил: — Но вие сигурно отлично знаете името ми, нали? Прав ли съм, а? — Маккинън побутнал към него висока чаша за коктейли. — Пийте, пийте. На целия шибан континент няма да намерите по-хубава кайпириня. И бармана, и кашасата13 си ги внасям от Бразилия. — Може би беше твърде пиян и не помнеше, че ръцете на госта му са вързани зад гърба и той не би могъл да посегне към чашата. — Чел съм всичките ви статии. Не са зле — Боно и Мик, Бил Клинтън. Браво. Обаче за какво ви беше шибаният Тони Блеър? И Анзор Маскадов? Аз положително съм сто пъти по-интересен от оная боза, дето я написахте за проклетите чеченци. Маскадов, как не! Яд ме е само, че гранатата, с която го убиха, не дойде от мен. — Той наклони чашата си и част от съдържанието й шурна по лицето и ризата му „Ед Харди“. Барманът му подаде нов коктейл и той продължи: — Хайде де, на екс. Това е последната ви напитка.
После се изправи и насочи към Руук най-големия пистолет, който той някога беше виждал — израелски „Пустинен орел“ 50-ти калибър. После обаче приклекна, прицели се вляво и стреля в нощта. Оглушителният гръм веднага бе последван от съскане и ослепителен бял блясък, който освети мястото като замръзнала мълния. Руук се обърна назад и в изгарящата светлина видя магнезиевите лампи, наредени успоредно на оградата, опасваща голямата ливада. Маккинън отново стреля и куршумът му улучи втора лампа, която също оживя с пращене и падна на пасището, осветявайки побягналите коне и два самолета Гълфстрийм 4S, паркирани в далечината.
Търговецът на оръжие вдигна юмруци във въздуха и подскочи към либерийското небе. Пресуши чашата си и дрезгаво изръмжа:
— Да ви кажа ли какво обичам най-много? Да си живея живота. Знаете ли, че имам достатъчно пари, за да си купя цяла страна? — Той се изсмя. — Момент, всъщност вече си купих! Наясно ли сте, Руук, че ми дадоха — внимавайте сега — дипломатически имунитет? Направиха ме министър на нещо си. Сериозно! Правя каквото си искам и никой с пръст не може да ме пипне. — Той вдигна пистолета и се доближи, като отново го насочи към него. — Ето какво става, като си пъхате гагата, където не ви е работа.
Руук се взря в зейналата цев и каза:
— В какво ме докараха тук, в рейндж роувър ли? Кажете на шофьора да го подготви, готов съм да си вървя. — Маккинън го заплаши с пистолета. — Свалете тая проклетия, няма да ме застреляте.
— Така ли? Какво ви кара да мислите така?
— Иначе щяхте да ме убиете още на пристанището и да ме изсипете в морето при Канарските острови. Изиграхте ми цяла… пиеса. Освен това ако ме убиете, кой ще напише историята ви, Гордън? Това искате, нали? Разбира се, че това искате. И вече ми осигурихте няколко страхотни цитата. „Живеете си живота“, „Министър на нещо си“. Гениално! Кофти е да сте лошо момче, а да си нямате фен клуб, нали? Не ме доведохте, за да ме убиете, доведохте ме, за да ви превърна в легенда.
Маккинън се хвърли към Руук и притисна врата му с лакът.
— Какво ти има, бе? Да не би да ти се мре и затова да си мислиш, че може да ме дразниш? А? А?
Той притисна дулото към слепоочието му и се втренчи в него с безумни очи, в които танцуваха бесните пламъци на лампите. Руук въздъхна и каза:
— Още си чакам рейндж роувъра.
Маккинън остави пистолета на масата, събори го от стола и той се приземи по гръб, право върху белезниците си.
Точно преди детектив Хийт да стигне от „И Джейс“ на „Амстердам“ до тротоара пред управлението, Лорън й се обади отново.
— Току-що погледнах снимката на натъртването. Определено може да е от белезници. Ще направя тест, но белезници с панти определено биха обяснили стълбовидната синина на кръста му. — После тя попита: — Какво смяташ, че значи това?
— Значи, че се надяваме да значи нещо — отвърна Хийт.
Когато почука на рамката на вратата и каза, че трябва да поговорят, капитан Монтроуз й отвърна, че бил зает. Въпреки това Хийт влезе и дръпна дръжката, докато езичето изщрака. Той надникна иззад някакви разпечатки.
13
Cachaca (от португалски) — силна алкохолна напитка, получена при дестилация на екстракт от захарна тръстика — Бел.прев.