— Какъв път? Който ще отведе до намека, че имам нещо общо със смъртта му ли? — Под овладяния му тон Ники долови надигането на поредната вълна от гняв. — Това ли си мислиш?
Когато тя се поколеба, контрола пое специалистът по разпитите, който се криеше в него. Ники винаги се бе впечатлявала от това колко страховит става шефът й, когато обработва заподозрян. Само че сега това бе насочено към нея.
— Вече сте затънали до коленете, детектив Хийт, така че продължете. Освен ако искате да проведем официално разследване на поведението ми.
Хийт преговори краткия списък в ума си. Погледна новата лепенка на пръста му и си представи кръвта по яката на свещеника. После се сети за белезите от електричество по тялото на Граф и за факта, че сходни изгаряния бяха открити и в случая, разследван от Монтроуз през 2004 г. И за последното разкритие — че синината на кръста на пастора е от белезници… Да, от тези неща следваха много въпроси и на Ники не й харесваше как се накланят везните. Догадките й обаче не доказваха нищо, а и тя определено не можеше да ги изрече. Не и без да нанесе вреда на едни вече крехки отношения. Така че каза:
— Няма какво да обсъждаме.
Той стовари длан върху бюрото и тя подскочи.
— Лъжкиня! — С периферното си зрение Ники видя как в общия офис всички глави се извръщат към тях. — На лицето ти е изписано. Хайде, детективе, покажете си картите. Или пазите всичко за новите си приятели на „Полис Плаза“ 1?
— Капитане… не, аз… — тя замлъкна, но вече се защитаваше.
— Или пък за следващата статия? — Монтроуз разчете реакцията й и каза: — Не си ли я чела още? — Той посегна към куфарчето си и извади сутрешното издание на „Леджър“. — Светската хроника, на трета страница.
Той хвърли вестника на бюрото, право пред нея. Беше разтворен на къса статия, която гласеше „Вълнения в полицейско управление в Уест Сайд“. Написана от Там Шфайда.
— Още ли твърдиш, че не си говорила с онази репортерка?
— Не съм.
— Някой е говорил. И й е разкрил всички подробности, включително как от раздразнение Галагър се е преместил. Интересно кой е бил.
Ники си спомни как подскачащата чехкиня се обади на Руук, но отхвърли тази възможност. Изключено беше той да постъпи така.
— Нямам представа.
— Глупости.
— Капитане, каквото и да става тук, дано да знаете…
Той обаче я спря, като вдигна ръка с дланта напред.
— Приключихме — каза той.
В думите му имаше финална тежест и сериозност. Монтроуз се изправи, а тя остана да седи и вдигна очи към него. Как успя да й се изплъзне тази среща? Ники искаше едно-единствено нещо, което се бе изгубило в токсичните изпарения.
— Ако искаш да обсъждаш още нещо, свързано с този случай, ела при мен, вместо да ходиш при репортерите или при акулите на „Полис Плаза“ 1. Може би възможността да им се подмажеш те изкушава, но не забравяй — ти работиш за мен.
— Не е нужно да ми казвате за кого работя. — Хийт се изправи с чувството, че е преоткрила изгубеното значение на зле разбраното мото. — Навън броди убиец и заради жертвата искам да го хвана.
— По дяволите, Хийт, не всяка жертва е майка ти!
Старият й приятел сякаш я зашлеви през лицето. Знаеше, че това й е слабото място и с това я уязви още повече. Тя обаче не отстъпи. Изслуша го и изрече истината, която я водеше.
— Не, но всяка жертва е нечия майка. Или баща, или дъщеря. Или син, или съпруга.
— Казвам ти — време е да се откажеш от това.
— Ако ме познавате, значи сте наясно, че няма да отстъпя.
— Мога да те уволня.
— Ще се наложи. — За да му отмъсти, тя използва неговото слабо място. — Как ще обясните това на „Полис Плаза“ 1? Положително знаете, че не само аз задавам тези въпроси.
Челюстта му се стегна и той наклони глава към нея, претегляйки предизвикателството.
— Казваш, че не мога да те спра, така ли?
— Не можете. — Хийт му върна погледа, без да премигне. — Решавайте, капитане.
Той се замисли за миг. После, недоволен, но примирен, каза:
— Продължавай тогава. — И когато тя тръгна към вратата, добави: — Детектив Хийт. Пазете си гърба. Възможно е да се захващате с нещо, в което ще ви се прище никога да не се бяхте забърквали.
Докато пресичаше общия офис, Хайнзбърг й каза:
— Детектив Хийт, имате ли секунда?
— Всъщност, Шарън, моментът не е подходящ.