— Мисля, че е добре да ми го отделите.
Нещо в маниера на Хайнзбърг беше различно. Лъжливата арогантност бе приглушена, а на нейно място се долавяше нетипична настойчивост.
— Добре. Какво има?
Вместо отговор Хайнзбърг й връчи разпечатки от телефонните разговори на отец Граф. Не му се бяха обаждали често през изминалия месец, така че Хийт успя бързо да прегледа листовете. На последния обаче рязко спря. Той покриваше последната седмица… онази преди убийството на пастора. Имаше множество обаждания до и от два номера, които Ники разпозна, защото самата тя често ги набираше. Служебният и мобилният телефон на Монтроуз. Хийт вдигна очи от страницата и погледна към офиса му. Той стоеше пред стъклената стена и я гледаше. Точно когато очите им се срещнаха, капитанът рязко дръпна щорите.
За по-малко от пет минути Ники събра хората си около дъската. Действаше бързо в случай че Монтроуз размислеше и решеше отново да наложи ограничения на разследването. Освен това искаше да влее енергия на подчинените си, като им покаже, че това е ново начало.
Разкритието, че номерът на Монтроуз е в разпечатките на жертвата, беше грандиозно, но Хийт реши да не го оповестява по време на съвещанието. Взе папката от Хайнзбърг и й каза, че тя поема от тук нататък. Предстоеше нова конфронтация, но капитанът вече си беше тръгнал, така че тя трябваше да почака до завръщането му. Колкото й болезнена да бе срещата й с войнствения й началник, тя щеше да бледнее в сравнение със следващата.
Всички си записваха, докато тя докладваше, че синината на кръста на отец Граф най-вероятно е причинена от белезници.
— Това не съвпада ли с версията за изтезания? — попита Раймър.
— Може — каза Хийт. — А може и да е най-доброто доказателство, че е бил отведен там против волята си. — Очоа вдигна показалец. — Въпрос ли имаш, Мигел?
— Отецът е пиел здраво — според активистката му група е бил натряскан сутринта, в която е изчезнал. Проверихме ли дали през последните няколко дни е бил задържан за пиянски безредици?
— Добро хрумване — каза Ники. — Шарън, докато търсиш татуировката със змията в базата данни на ЦБПРВ, накарай ги да прегледат оплакванията от тази седмица и да видят дали ще изскочи името на Граф.
На Очоа Хийт заръча да разпита д-р Колабро за мистериозната рецепта.
— После искам с Роулз да се отбиете отново в „Хустиция а Гуарда“. Чувам, че имали връзки с партизаните. Открийте кои са водачите им и ги поканете да си поприказваме. Използвайте чакалнята, вместо стаята за разпити, не искам да се държим с тях като със заподозрени, но държа да са на наша територия, във формална обстановка.
Детектив Хайнзбърг бе изпратена да проследи парите от таванското помещение на пастора.
— Обади се в Съдебна медицина и ги притисни да обработят парите. Искам всичко възможно. И… Шарън? Гледай да стане за вчера.
Хайнзбърг вдигна вежда, долавяйки заяждането. На Ники не й пукаше.
— Искам по-късно днес да се отбия в Епархията — продължи тя, — за да ги питам дали ги е притеснявало нещо в счетоводството на „Богородица на невинните“. Каквото можеш да разбереш преди да тръгна — разбери го. Раймър, остави домините и проучи Хорст Мюлер. От тази сутрин вече може да говори, така че аз ще мина през болницата. Междувременно разбери каквото можеш. Нещо повече за връзката му с Граф, разбира се, но също за предишните му назначения, финансовата му история, дали има връзки с „Роби на удоволствието“… Освен това се обади на Интерпол и полицията в Хамбург.
Раймър си записа нещо и каза:
— Радвам се, че се измъкваме от блатата.
— Аз също — каза тя. — Кажи на приятелчето ти Галагър. Ако иска да се върне, съм склонна да му простя.
От мястото си до прозореца на десетия етаж на Централната нюйоркска болница Ники виждаше мястото от другата страна на Ийст Ривър, където предишния ден бяха стреляли по Мюлер. Ред ниски сгради южно от моста „Бруклин“ скриваха точното местонахождение на „Хенри“, но тя можеше да посочи високия блок, до който бе станало всичко. Около покрива му се трупаха рошави синкави облаци, от които се сипеха сняг и град, скривайки квартала, докато той напълно изчезна зад завеса от ужасно време.
— Извинете?
Ники се обърна — зад гърба й се усмихваше санитар с младежко лице и руси букли на сърфист.
— За д-р Армани ли чакате?
— Да, аз съм детектив Хийт.
Той се доближи и усмивката му стана още по-широка. Ники си помисли, че не е виждала по-блестящи зъби от изгряването на Бийбър насам.